Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпруг сметна колко струва труда на жена му вкъщи и ни накара да се замислим
  • Новини

Съпруг сметна колко струва труда на жена му вкъщи и ни накара да се замислим

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
sadasgpasogasodkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наскоро в блога на Стивън се появи текст, който обиколи света. Причината е, че много хора всъщност са в подобна ситуация!

Този мъж изчислил колко струва труда на съпругата му.

“Мислих много, но не мога да си позволя бавачка и домашна помощница … Моята жена беше принудена да напусне работата си и изцяло да се посвети на къщата и детето.
Храни го, сменя памперси, утешава го когато плаче … но това е само началото!

Да, тя е майка и е нормално да се грижи за детето си, но помислете колко пари трябва да дадат майките, които, заради работата си, не могат да го правят!”

Стивън дори изчислил колко годишно ще струва всичко, което съпругата му върши:
Средната заплата на бавачка – 705 долара на седмица, 36.660 годишно.

Почистване на къщата – 50 до 100 долара всеки път или 5200 на година.
Пазаруване на хранителни стоки – 65 долара всеки път, 4 пъти седмично или 13.520 годишно.

Готвене – 240 долара на седмица, 12.480 годишно.
Финансов помощник (управление на бюджета, плащане на сметки) – 15 долара на час, 5 часа седмично, 3900 долара годишно.

Организиране на семейството – семейни събирания и др. – 75 долара на час, 4 часа, 3 пъти годишно, общо – 900 долара годишно.
Пране на дрехи – 25 долара на седмица, 1300 долара годишно.
Общата сума годишно възлиза на 73.960 долара!

“Срамувам се, защото за всичкото това време не съм й купувал нищо. Чувствам се ужасно, защото тя мислеше, че харчи твърде много от нашите приходи”.
“Тя обича и мен и сина ни, разбира се, без никаква парична награда! Ние, мъжете, трябва да ценим това, защото тяхната работа обективно струва много повече. ”
“По този странен начин, исках да изразя дълбокото си

Уважение към нея. Тя струва повече от всеки скъпоценен камък в света.

Един безценен съвет, за да не изпаднете в подобна ситуация: Направете си бюджет.

„Плановете на трудолюбивите водят само до изобилие.“ (Притчи 21:5, Ве) Един начин да планирате как ще използвате средствата си, без да пилеете спечелените с труд пари, е да направите семеен бюджет. Нина, която е омъжена от 5 години, казва: „Това да видиш приходите и разходите си, написани на лист хартия, може наистина да ти отвори очите. Трудно е да спориш с фактите.“

Не е нужно да разпределяте парите си по някакъв сложен начин. Дарън, който е женен от 26 години и има двама синове, казва:

 

„Отначало използвахме пощенски пликове. Слагахме парите за седмицата в различни пликове, например имахме плик за храна, развлечения и дори за фризьор. Ако изразходвахме парите от даден плик, вземахме от друг, но винаги връщахме взетата сума, веднага щом можехме.“ Особено ако плащате сметките си по електронен път или чрез кредитна карта и рядко плащате в брой, е важно да имате бюджет и да следите разходите си.

ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Напишете всички свои постоянни разходи. Определете каква част от доходите си ще спестявате. Запишете разходите, които са различни всеки месец, като например за храна, електричество и телефон. След това в продължение на няколко месеца записвайте всички свои текущи разходи. Ако е необходимо, направете промени, за да не изпаднете в дългове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фолклорната певица Поли Паскова: Получавам послания за България. Идат времена разделни!
Next: Зрителите заподозряха измама в Сървайвър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.