Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сърцето на мъжа се разбило, когато разбрал къде ходи кучето му всеки ден
  • Новини

Сърцето на мъжа се разбило, когато разбрал къде ходи кучето му всеки ден

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
dfghfghrtrtr.jpg

История за истинска любов, вярност, преданост и дълг.

Понякога животните са способни да проявяват много повече човешки чувства от самите хора. Това е кучето Цезар и неговият стопанин Ал Илхан. Мъжът започнал да забелязва, че кучето сутрин кучето отива някъде. Той решил да го последва и разбрал тъжната му тайна.

Илхан последвал кучето през почти целия град, чак до покрайнините. Цезар не спрял и хукнал нанякъде. И тогава човекът разбрал всичко.

Убедил, че е прав, когато видял, че кучето идва на гроба на баща му Мехмет Илхаман. Преди две години старият Мехмет бил парализиран, лекарите го посъветвали да си вземе куче помощник и той осиновил Цезар от приюта.

Обикновеното, но много очарователно куче много се привързало към стопанина, помагал на стареца, но един ден Мехмет бил откаран в болницата и никога не се върнал у дома.

Цезар загубил човека, който имал най-голямо значение за него. Но дори и след смъртта на най-добрия му приятел, любовта и лоялността на животното не избледнели.

След години на болест, която го беше парализирала, 79-годишният Мехмет Илхан починал в болница близо до дома си в Бурса, Турция. През последните две години от живота му Цеза бил верен спътник на Мехмет, така че смъртта му било особено сърцераздирателна.

„Заради парализата на баща ми те имаха различен вид връзка“, казва синът на Мехмет Али пред The Dodo. „Когато баща ми беше в болницата през последните си дни, Цезар спря да яде.“

И все пак пак никой не можел да очаква това, което се случило след това.

Погребението

След като тялото на Мехмет пристигнало у дома, Цезар останал наблизо, отказвайки да помръдне. Когато се образувала процесия, за да пренесе ковчега до местната джамия за погребението, кучето настояло да води по пътя.

По време на церемонията Цезар седял до ковчега, тъжно увесил глава. Така си останал през цялото време.

„Никой не можеше да го докосне, докато баща ми не беше отнесен в гроба и не беше погребан“, казва Али.

Малкото куче сега живее у дома с Али, но сърцето му все още тъгува за Мехмет.

Всеки ден след погребението Цезар пътува през града до мястото на погребението, за да седи до своя стар приятел.

Али забелязал, че Цезар ще изскочи през вратата, когато тръгвал за работа, но едва когато решил да го последва един ден, разбрал какво се случва.

Хората, които работят на гробището, казват, че първото нещо, което прави сутрин, е да посети гроба на баща ми“, споделя Али.

Не е ясно колко дълго ще продължат ежедневните поклонения на Цезар или дали той някога ще се излекува напълно от загубата. Във всеки случай обаче Али обещава, че винаги ще се грижи за малкото кученце.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесна изненада! Добавки за 774 хил. пенсионери! Ето кои ще я вземат
Next: Майката на Дебора: Не се чувства много добре, аз като майка виждам един празен поглед

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.