Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сърчаджиева разплака народа: Мислих да си сложа край на живота. Мама почина в ръцете ми
  • Новини

Сърчаджиева разплака народа: Мислих да си сложа край на живота. Мама почина в ръцете ми

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
sdasruasudasjdasld.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Мислила съм за самоубийство след смъртта на майка ми Пепа, но това не е вариант. Знам какво е мъка, аз от четири години не плача, откакто Иван си отиде. Много искам да се разплача, но само ми се насълзяват очите. Сигурно е защитна реакция.“

Това сподели актрисата Алекс Сърчаджиева в предаването по bTV, което води – „Животът по действителен случай“.

Гост на Алекс бе колежката й . Тя си припомни как едно от най-трудните неща в живота й била смъртта на майка й, както и на баба й.

„Мама почина в ръцете ми, получи емболия, което е задушаване. Само каза в последния си миг на пресекулки: „Не се притеснявай, аз ще се оправя“, и това беше. Тогава си дадох сметка колко е важно да оценяваме всичко, което имаме и се случва в живота ни“, казва Гладнишка. Малко след родителката й си отишъл и домашният й любимец, а котката паднала от 8-ия етаж, но оцеляла.

„Всичко изведнъж ми се обърна, но до мен от години насам е един човек – Иван, който не обича да се шуми около него, както и да се показва в обществото“, сподели още Гладнишка. Според нея връзката с любовта на живота й е кармична.

„Много трансформации съм имала през годините, но той все е до мен. Дори когато написаха, че един мой приятел дизайнер е с мен, а съм зарязала Иван, дори тогава не се скарахме“, обяснява актрисата.

„Винаги много ми е било хубаво да си работя с теб. Най-много се забавлявахме, когато играхме в постановката „Секс за първи път“. И аз понеже си пиша нещата в тефтер, бях си записала точно това заглавие, а София, дъщеря ми, отвори страницата и изумена ме пита: „Мамо, какво е това – 20 март – секс за първи път“, разказва случка от работата на двете с колежката й Алекс Сърчаджиева.

Самата тя в своя спектакъл „На живо“ също разказва лични моменти от живота си.

„Това беше моята мечта – да ме видят такава, каквато съм, да ме разберат, защото всички смятат, че ме познават. Ежедневно и аз се боря за правото си на любов, преодолявам мъката от личните си загуби и водя битки, за да бъда щастлива и да отгледам дъщеря си София сама. И всичко това ми се случва под безпощадните светлини на прожекторите“, разказва Алекс в представлението си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народът изрева! Голямата Мика Зайкова отвори уста: България си отива
Next: Луд късмет и много пари за 3 зодии в края на март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.