Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Състоянието на Брус Уилис никак не е добро-Съпругата му публикува нова снимка
  • Новини

Състоянието на Брус Уилис никак не е добро-Съпругата му публикува нова снимка

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2023
brucewillissss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейството на Брус Уилис потвърди в края на март миналата година, че актьорът страда от афазия, която засяга когнитивните му способности.

Днес бившата му съпруга Деми Мур излезе с изявление в социалните мрежи и разкри моментното състояние на актьора.

 

„Преди всичко искаме да изразим нашата най-дълбока благодарност за невероятната любов, подкрепа и красиви истории, които получихме, откакто споделихме първоначалната диагноза на Брус. В този дух искахме да ви дадем актуална информация за нашия любим съпруг, баща и приятел, тъй като сега имаме по-дълбоко разбиране за това, през което преминава.

Откакто обявихме диагнозата афазия на Брус през пролетта на 2022 г., състоянието му напредна и сега имаме по-специфична диагноза: фронтотемпорална деменция (известна като FTD)“, написа Деми в Инстаграм и добави:

„За съжаление проблемите с общуването са само един от симптомите на болестта, с която се бори Брус. Въпреки че това е болезнено, истинско облекчение е най-накрая да има ясна диагноза.

FTD е жестоко заболяване, за което много от нас никога не са чували и може да засегне всеки. За хора под 60-годишна възраст FTD е най-честата форма на деменция и тъй като диагностицирането може да отнеме години, FTD вероятно е по-разпространено, отколкото знаем.

Днес няма лечение за това заболяване, което е реалност, която се надяваме да се промени в следващите години. С напредването на състоянието на Брус се надяваме, че цялото внимание на медиите може да бъде насочено към хвърляне на светлина върху това заболяване, което изисква много повече информираност и изследвания.

Брус винаги е намирал радост в живота и е помагал на всички, които познава, да направят същото. Означава много да видим как това чувство на грижа се връща към него и към всички нас. Толкова сме трогнати от любовта, която всички вие проявихте към нашия скъп съпруг, баща и приятел в този труден момент.

Вашето продължаващо състрадание, разбиране и уважение могат да ни позволят да помогнем на Брус да живее възможно най-пълноценно“, обявиха още от семейството на актьора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Животновъд: За 1 кг сирене са нужни 5 л мляко, реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева
Next: Възрастна жена: Изписаха ме от онкологична клиника да умра вкъщи, но се справих сама със смес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.