Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съхранявам си домашните яйца в буркани: До две години остават като пресни
  • Новини

Съхранявам си домашните яйца в буркани: До две години остават като пресни

Иван Димитров Пешев юли 1, 2023
qsacasibukkrakan.png

Подобно на плодовете и зеленчуците, яйцата могат да се съхраняват до две години. Всичко, от което се нуждаете, са няколко буркани и малко домашни яйца (купените от магазина не се препоръчват). Всеки трябва да е наясно с този полезен стар трик , който нашите предци са използвали по време на криза.

Този метод е получил признание в цял свят. Ето отзив от читател: „Родителите ми правеха това, когато бях дете. За съжаление, избърсването на мръсните яйца не проработи при мен и когато бяха сварени, миришеха и имаха вкус на изпражнения.

Това, което научих, е, че трябва да отделяте тези яйца, които са мръсни, и да запазвате само тези, които са чисти“, е съветът на читател, който е пробвал този метод за консервиране на яйца. А ето какво казва Таня, която сподели този много полезен начин за консервиране.

кора пресни яйца

„За този метод на консервиране трябва да използвате яйца, снесени от домашни птици. Яйцата вероятно ще бъдат нечисти на някои места, така че използвайте четка, за да ги изтъркате добре, докато тъмните петна изчезнат. Яйцата трябва да са добре запазени и да нямат големи дефекти.

яйце в буркан

яйце в буркан

Пригответе по-големи буркани. Внимателно спуснете яйцата, докато напълните всички буркани догоре. Яйцата могат лесно да се счупят или напукат, затова си помогнете, като използвате лъжица и наклоните буркана.

Друго нещо, от което се нуждаете, е 2 супени лъжици хлорна вар (калциев хидроксид). Разтворете в 700 мл вода. Варта ще дезинфекцира буркана и ще предотврати образуването на бактерии вътре. Тя се използва и за отглеждане на плодове и за покриване на растения, за да ги предпази от вредители.

разтвор на вар

хлорна вар във вода

Залейте яйцата в бурканите с разтвора (количеството е за един голям буркан), така че варта да образува защитен слой върху яйцата и да ги предпази от разваляне. Поставете подходящия капак на буркана и го съхранявайте на хладно и тъмно място.

хлорна вар консервиране

яйца в хлорна вар

Непрекъснато повтаряйте този процес с останалите буркани, в зависимост от броя на яйцата, които искате да запазите. Трябва да се използват чисти, немити яйца и те могат да се съхраняват от 12 до 18 месеца, като се накиснат в разтвор на вар и вода по гореописания начин.

съхранение яйца

Крайният резултат е яйце, което е прясно и неразвалено като деня, в който е снесено. Когато отворите буркана, ще откриете, че яйцата са развили защитно бяло покритие около тях.

Continue Reading

Previous: Всеки, решил да прави ремонт това лято, трябва да прочете това
Next: Никога няма да ги стигнем: Гърците избиха рибата с нова хит услуга

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.