Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съхранявате динята в хладилника? Изобщо не сте наясно каква грешка правите
  • Новини

Съхранявате динята в хладилника? Изобщо не сте наясно каква грешка правите

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
dwqdwqewqrws.png

Едно скорошно проучване, проведено от американското министерство на земеделието показва, че всички ние, които динята преди консумация поставяме в хладилник, всъщност – твърде много грешим.

По думите на специалистите, динята трябва да се съхранява на стайна температура, за да запази всички хранителни вещества, с които изобилства. А когато е студено, тя губи повечето витамини и хранителни вещества.

Още едно нещо, което са открили учените е, че динята продължава да произвежда витамини и хранителни вещества, след като е нарязана, но отново – само ако е на стайна температура.

Когато я поставяме в хладилник, този процес значително се забавя.

В рамките на това изследване учените за 14 дни сложили дини на 21, 12 и 5 градуса по Целзий при което се установило, че тези, които са били държани на 21 градуса по Целзий имали 40 процента повече ликопен и 50 до 139 на сто повече бета каротин.

Фактът, че храната губи хранителните свойства, когато се съхранява в хладилник не е непознат. Всяка хранителна стока, която се съхранява в хладилник, губи значителна част от здравословните си вещества.

 

Именно затова винаги трябва да бъде закупено толкова количество, колкото смятате, че бихте изяли. Ако все пак ви остане, по-специално когато става въпрос за динята, най-добре е да премахнете семките, да я изблендирате и да я замразите.

Винаги, за всеки плод, важи правилото, че най-голяма полза имате, ако консумирате веднага или го замразите, а по-голямата част от хранителните вещества се губят, когато го оставите в хладилника.

А динята е едно от най-добрите неща, с които можете да се прочистите в летните дни, тъй като се състои от 90 процента вода, така че едновременно ви хидратира и освежава. Поради това нейно свойство, тя е добра и за диетите, а изобилства и с хранителни вещества като витамини А и С, бетакаротен, ликопен, желязо, цинк и много минерали.

Continue Reading

Previous: Къде да носим безопасна игла, за да ни носи късмет, любов и пари
Next: Наемите в София стигнаха неочаквани от никого нива! Ето къде е най-скъпо и най-евтино!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.