Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Същински кошмар в Приморско! Гръм удари 18-годишно момиче
  • Новини

Същински кошмар в Приморско! Гръм удари 18-годишно момиче

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
opiramorasksa.jpg

Инцидентът е станал в Приморско

Мълния удари 18-годишно момиче докато слизало от автомобила си на автогарата в Приморско. Инцидентът станал тази вечер около 17 часа, когато над града премина сериозна буря.

Младата жена пристигнала с приятели в града и спрели на автогарата. В момента, в който слязла от колата, мълнията поразила близко дърво, автомобилът и нея.

На помощ се притекли хора от близките обекти, които опитали да реанимират пострадалата. Откарана е с линейка към Бургас.

Още инциденти:

Инцидентът със сръбския автобус е станал, когато на едно от децата му е прилошало по време на пътуването. Това разказа пред „Телеграф“ роднина на един от малките пътници, който е пътувал цяла нощ до Стара Загора, за да го прибере.

По думите му майката с детето се е придвижила напред, за да седне на помощната седалка, за да облекчи дискомфорта на детето си по време на пътуването. Шофьорът се опитал да намести помощната седалка и в този момент жената неволно го бутнала и ръката му се изплъзнала и завъртял рязко волана вдясно.

Автобусът се е завъртял и се е преобърнал в канавката.

Инцидентът стана в неделя около 20.10 ч. Рейсът е бил с 48 пътници. Те се връщали в Сърбия от фолклорен фестивал в Слънчев бряг, в който се включили децата. 17 деца бяха настанени в болница, а един от възрастните е с ампутирани долни крайници.

В късния следобед в понеделник ескорт от 5 линейки откара малките пациенти и няколко възрастни до ГКПП-Калотина, където бяха поети от сръбски медици.

За късмет автобусът се е движел с не повече от 60 км/ч, тъй като в този момент пред него е имало задръстване и колона от автомобили. Това и до голяма степен е спомогнало при катастрофата да няма жертви.

При инцидента десетки българи спрели да помагат. Имало е и лекар, който се прибирал със съпругата си от почивка на морето. Първоначално, след като се хвърлили в канавката, всички били в шок. Гледката била неописуема. Най-малкият пациент е на 6 годинки.

Пострадалите, които са част от ансамбъл ЖУ-ЛИРА, се връщали от фолклорния събор в Несебър. Изпълнили са два сръбски народни танца. Имало е участници от Румъния, Молдова, Северна Македония и други държави.

В понеделник точно в 17 часа 5 линейки с деца минаха през границата със Сърбия при Калотина, придружени с полицейски ескорт. Заедно с тях пътуваха и два автомобила с близки на децата от Белград.

Те бяха посрещнати от линейки от Ниш, където първоначално ще бъдат настанени в Университетската болница в Ниш, а след това ще се придвижат до Медицинския център Тиршова в Белград.

Шофьорът на сръбския автобус остава в ареста за 72 часа. Той е с повдигнато обвинение за това, че не е овладял машината. 40-годишният Дарко К. ще отговаря за това, че по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: 12 деца на възраст от 6 до 16 години и двама възрастни.

Ако бъде признат за виновен, може да получи до 6 години затвор. Веднага след пътнотранспортното произшествие на място Дарко К. е бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Уредът е отчел нулеви резултати.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Тежка катастрофа в Дружба 1 в София, хвърчат линейки
Next: Извънредно! Ужасно престъпление! Мъж пръсна черепа на бебе в Борисовата градина!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.