Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С много злоба се нахвърлиха върху семейството в Бригада нов дом
  • Новини

С много злоба се нахвърлиха върху семейството в Бригада нов дом

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
dfbgfdgbfdhghjghjhg.png

Любимо на много зрители предаване „Бригада нов дом“ стартира както винаги с вълнуваща история. Влюбените Вероника и Дарин са главните герои в първия епизод на предаването, които са заедно от 22 години. Поради сърдечен дефект за Вероника е противопоказно да има деца, но въпреки това отглеждат три.

Двамата успяват да си купят къщичка, където да приютят семейството, но силите им свършват дотам. С кухня в мазето, баня на двора и спалня в която спи цялото семейство, условията са тежки за децата, като се налага през зимата да излизат мокри навън, за да стигнат от санитарните помещения до леглото.

Въпреки всички тези трудности любовта в семейството е много голяма.

Тя изглежда много крехка, но е много силна. Тя е като рицар от стъкло, така може да се опише, защото лесно може да се счупи. Тя е като цвете, нейното цвете е роза, с огромна гордост, грижа и тъга сподели пред камерата международният шофьор Дарко за жена си. Сърцето й в един момент може и да не тръгне.Опитвам се да не мисля, знам, че е възможно, но не вярвам, искам да е максимално време с нас.

Тя пък, въпреки тежкото си здравословно състояние опитва да се справи с всичко – три деца, малко магазинче за цветя, които сама отглежда в двора си.

Традиционно вече за българина след предаването доста коментиращи се нахвърлиха върху семейството. Нахвърлиха се с доста тежки критики, до една неоснователни, започнаха да смятат колко пари изкарва съпруга с професията си и как Вероника не е добра домакиня. Никой от тези уж уредени и кадърни коментиращи не се постави на мястото на семейството и дори да не одобряват техния начин на живот, могат поне да не бълват жлъч срещу хора, които дори не познават, не е това целта на предаването.

Някой според мен ги е уредил тези мързеливи хорица да им направят ремонт на кочината!
Те не са най-нуждаещи се, той е международен шофьор, тя има бутик за цветя…просто са много мързеливи!
Едно е да си беден,да нямаш нови мебели , уреди, НО Да е чисто, подредено!
Една боя на банята не струва милиони, за хигиената на тоалетната….нямам думи!
Мръсотията…е страшна!

Да нямаш възможност е едно (въпреки ,че случаят не е точно такъв), но да си мизерник е съвсем друго! Не може да си изхвърлят боклуците, но иначе три скъпи кучета си взели и тях да хранят! Много слаб старт на предаването!

Не останаха ненаредени и момчетата от новата бригада на Калин Евтимов, но това по може да се преглътне пред злобата и негативизма към едно семейство, което се опитва да подреди живота си.

Добре, че далеч не всички хора се хранят с хорското нещастие, много зрители подкрепиха и проекта и семейството с топли думи и положителна емоция.

Страхотно предаване, толкова злобни коментари прочетох, бъдете по-човечни, каузата е прекрасна! Семейството е сплотено, прекрасни са, бъдете здрави!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Събират такси на шофьорите по нов начин, още малко им остана
Next: Зимата се завръща на тази дата: Баба Марта носи студ и сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.