Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С отварата от орехови черупки лекувате диабет и запушени кръвоносни съдове
  • Новини

С отварата от орехови черупки лекувате диабет и запушени кръвоносни съдове

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
otvasroasoroasrsss.jpg

Орехите са полезни, но изненадата са ореховите черупки

Орехите помагат за подобряване на паметта, но малко хора знаят за лечебните свойства на ореховите черупки. От тях се приготвят различни лечебни отвари. С тях се лекуват диабет, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза.

Отвара за прочистване на запушените кръвоносни съдове е супер ефикасна. Взимат се черупките на четиринадесет ореха, счукват се почти на брашно и се поставят в стъклен съд. Заливат се с половин литър водка. Сместа се оставя да престои седмица.Разтворът се приема около седмица, преди хранене, по една супена лъжица, десетина минути преди хранене.

От ореховите черупки се прави отвара и против екземи и възпаления. Напълва се една тенджера до половината с орехови черупки. Допълва се с вода и се сварява дотогава, докато течността придобие тъмен цвят.

Не изпускай тези оферти:

Прецежда се и се разрежда в съотношение едно към десет с вода. След това се измива проблемния участък и се слага компрес от отварата. Останалата част от отварата се съхранява в тъмна бутилка на тъмно и хладно место. Преди употреба се разрежда.

С отварата от орехови черупки се лекуват и язва на дванадесетопръстника. За нея са необходими онази част от ореха, която е като разпределител на ядките. Взимат се те от пет орехи и се заливат с половин литър топла вода. Сместа се оставя да престои един час. След това се прецежда и добавя половин литър прясно млеко. След това се пие по три пъти на ден. Сутринта от отварата се приема десетина минути преди хранене, а обяд и вечер преди лягане.

Отварата от орехови черупки се използва и за лечение на диабет и проблеми с щитовидната жлеза, както и при лошо храносмилане. Тя се прави по следния начин.

Една трета от стъклената бутилка се пълни с разпределител на ядките. Съдът се допълва с водка и се оставя да престои дванадесет дни. След което отварата се прецежда и се налива в тъмна бутилка. Приема се по една супена лъжичка преди хранене.

Отварата помага и срещу кашлица. Четири ореха се натрошават, заедно с ядките. Сваряват се в тенджера с половин литър вода. Добавя се супена лъжица мед и супена лъжица черен бъз. Вари се на бавен огън и след като заври се оттегля от котлона. Прецежда се и се пие по една супена лъжица преди хранене в продължение на една седмица.

Източник: topactualno.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мегаакция в Германия: Арестуваха десетки за държавен преврат и връщането на Германския райх
Next: Скръбна вест: Отиде си любима на цели поколения актриса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.