Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С полиция и жандармерия демонтират фигурите от Паметника на съветската армия
  • Новини

С полиция и жандармерия демонтират фигурите от Паметника на съветската армия

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
sfdgokdfkjgdfhghgfhgfhgf.png

Започва демонтажът на фигурите на Паметника на съветската армия. Днес на монумента бе поставено допълнително скеле, което да го държи да не се срути. Още от сутринта край него е паркиран кран, има и засилено полицейско присъствие.

От рано сутринта край Паметника на съветската армия е паркиран багер Снимка: Юлиян Савчев
Паметникът на съветската армия е със скеле от всички страни, което да го държи да не се срути Снимка: Юлиян Савчев
Край паметника пристигна областната управителка на София Вяра Тодева, която да обясни каква ще е съдбата му Снимка: Юлиян Савчев
Засилено полицейско присъствие край ПСА Снимка: Юлиян Савчев

 

 

 

Днес ще бъде изградено скеле, след това ще бъдат премахнати и най-високите фигури.

 

 

„Те ще бъдат преместени на държавен имот, ще бъдат строго охранявани. Експертизата, която беше изготвена от скулптора Марин Марков, показа, че в резултат на времето са се получили сериозни пукнатини. Това наложи демонтажа“, заяви Тодева.

 

 

 

След това фигурите ще бъдат описани, ще се планира и възлагането на обществена поръчка за реставрация, след което ще бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство.

 

 

 

По думите на Марин Марков фигурите са се разцепили по цялата дължина.

„Едно време, като е монтиран, са налели бетон в краката на фигурите, което през годините води до разширяване на бетона, оттам и спукването“.

 

 

В района около монумента има засилено присъствие на полиция и жандармерия.

 

Във Facebook депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев по-рано написа:

 

„Монументът на окупационната червена армия сигурно не е най-големият проблем на нашата столица. Обаче е най-знаковият проблем, и за София, и за България. Защото тук не говорим за камъните и плочите и скулптурите. Говорим за сянката на една огромна подмяна, която този окупационен символ хвърля не просто над столицата, а над цялата ни история от освобождението насам“.

 

Пред паметника вече е и Мая Манолова, една от основните защитнички на паметника. „Питам къде е кметът Васил Терзиев, защо си е в леглото“, коментира тя.

 

Депутатът от „Възраждане“ Ивайло Чорбов също се появи пред Паметника, който от сутринта се охранява от полиция и жандармерия.

 

 

очаквайте подробности

 

24 часа, Оф нюз, Гласове, фейсбук

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Андре Токев се завръща на екран с шоу за деца готвачи под 12 години
Next: Тази година много нашенци обявиха бойкот на родното, пълнят заведения в съседна държава, излиза им по-евтинко

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.