Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С полиция и жандармерия демонтират фигурите от Паметника на съветската армия
  • Новини

С полиция и жандармерия демонтират фигурите от Паметника на съветската армия

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
sfdgokdfkjgdfhghgfhgfhgf.png

Започва демонтажът на фигурите на Паметника на съветската армия. Днес на монумента бе поставено допълнително скеле, което да го държи да не се срути. Още от сутринта край него е паркиран кран, има и засилено полицейско присъствие.

От рано сутринта край Паметника на съветската армия е паркиран багер Снимка: Юлиян Савчев
Паметникът на съветската армия е със скеле от всички страни, което да го държи да не се срути Снимка: Юлиян Савчев
Край паметника пристигна областната управителка на София Вяра Тодева, която да обясни каква ще е съдбата му Снимка: Юлиян Савчев
Засилено полицейско присъствие край ПСА Снимка: Юлиян Савчев

 

 

 

Днес ще бъде изградено скеле, след това ще бъдат премахнати и най-високите фигури.

 

 

„Те ще бъдат преместени на държавен имот, ще бъдат строго охранявани. Експертизата, която беше изготвена от скулптора Марин Марков, показа, че в резултат на времето са се получили сериозни пукнатини. Това наложи демонтажа“, заяви Тодева.

 

 

 

След това фигурите ще бъдат описани, ще се планира и възлагането на обществена поръчка за реставрация, след което ще бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство.

 

 

 

По думите на Марин Марков фигурите са се разцепили по цялата дължина.

„Едно време, като е монтиран, са налели бетон в краката на фигурите, което през годините води до разширяване на бетона, оттам и спукването“.

 

 

В района около монумента има засилено присъствие на полиция и жандармерия.

 

Във Facebook депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев по-рано написа:

 

„Монументът на окупационната червена армия сигурно не е най-големият проблем на нашата столица. Обаче е най-знаковият проблем, и за София, и за България. Защото тук не говорим за камъните и плочите и скулптурите. Говорим за сянката на една огромна подмяна, която този окупационен символ хвърля не просто над столицата, а над цялата ни история от освобождението насам“.

 

Пред паметника вече е и Мая Манолова, една от основните защитнички на паметника. „Питам къде е кметът Васил Терзиев, защо си е в леглото“, коментира тя.

 

Депутатът от „Възраждане“ Ивайло Чорбов също се появи пред Паметника, който от сутринта се охранява от полиция и жандармерия.

 

 

очаквайте подробности

 

24 часа, Оф нюз, Гласове, фейсбук

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Андре Токев се завръща на екран с шоу за деца готвачи под 12 години
Next: Тази година много нашенци обявиха бойкот на родното, пълнят заведения в съседна държава, излиза им по-евтинко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.