Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С този Дамски каприз се гощавахме на всеки празник – лесно, бързо и супер вкусно. Ето рецептата, за всички, които го помнят
  • Новини

С този Дамски каприз се гощавахме на всеки празник – лесно, бързо и супер вкусно. Ето рецептата, за всички, които го помнят

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
fasdgdfgewtewtewt.png

Помните ли уникалния сладкиш Дамски каприз ? Днес рядко можем да го видим в някоя сладкарница, а заслужава тази чест. Ако и на вас ви липсва вкусът на пандишпан , гарниран със свежо сладко и препечени белтъци с орехи, ето рецептата на оригиналния дамски каприз , така, както е записана в тефтера на мама:

Дамски каприз

Продукти:

4 яйца

1 ч.ч.захар + 10 – 11 с.л.за разбиване на белтъците

1/2 ч.ч.олио

1 ч.ч.кисело мляко

1 кафена лъжичка сода бикарбонат

1 1/2 ч.ч.брашно

1 пак.ванилия

1 буркан сладко по избор (най-добре става с ароматен плод като ягода, малина, кайсия)

1/2 ч.ч.натрошени орехи

олио – за намазване на тавата

брашно – за поръсване

Приготвяне:

Първо отделете жълтъците от белтъците.

Жълтъците разбийте хубаво със захарта, добавете на тънка струйка олиото, след това киселото мляко с угасената в него сода, ванилията и накрая – брашното, като разбиете всичко до гладка смес.

Получената смес изсипете в подмазана с олио тава или форма, предварително поръсена с брашно. Изпечете сладкиша в загрята на 180 градуса фурна до готовност. Извадете от фурната и отгоре намажете със сладкото, след това разпределете разбитите на твърд сняг белтъци с 10-11 с.л.захар.

По желание оформете връхчета на белтъците или им придайте друга форма – розички, вълнички. Намалете фурната, защото белтъците по-скоро трябва да се изсушат, а не да се изпекат. Остава да поръсите белтъците с натрошени орехи и да ги запечете леко в слабата фурна, докато само порозовеят.

Поднесете сладкиша охладен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! Колоритен участник от Фермата напусна внезапно нашия свят
Next: Лили Иванова позлати икономката си, Мария има пълни стаи с дарове от примата

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.