Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С този прост тест с кибрит и вода веднага можем да разберем чист ли е медът, който купуваме
  • Новини

С този прост тест с кибрит и вода веднага можем да разберем чист ли е медът, който купуваме

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
dasaksayasiyoasktasiddd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Медът е едно от най-полезните хранителни вещества, които човек може да си набави от природата. В България традициите на пчеларството са с дълбоки корени и производството на този пчелен еликсир датира от векове.

Лекари са категорични, че от 24-те най-необходими на организма съставки за здравословен живот, в меда се съдържат 22!
У нас се произвеждат най-различни видове, а някои като Мановия мед и Магарешкия бодил са уникални в световен мащаб. Изборът в търговската мрежа и специализираните магазини е огромен, но навсякъде ли търговците са почтени?

Чист ли е медът, който купуваме или е имитация от глюкоза, есенции и оцветители можем да разберем за секунди с простички тестове.

1. Сипете струйка мед в чаша вода. Ако медът се размътва и се смесва с водата, то в него със сигурност има примеси.
2. Топнете салфетка в меда за проверка и след това я запалете с клечка кибрит. Ако медът гори, значи е истински.

Ако пламък няма, медът не е чист – или не е узрял или са добавяни допълнителни съставки. 3. Капнете малка капчица от меда, който искате да тествате върху нокътя на палеца си. Ако медът веднага започне да се стича, вероятно сте дали парите си на вятъра. Ако капчицата остане компактна, разполагате с истински пчелен мед, който ще ви открие пътя към дълголетието.

Вижте и характеристиките на някои от видовете мед и как се прилагат за лечение на различните болести:
Акациев мед – прозрачен, почти безцветен, при кристализиране бял, дребнозърнест, напомня сняг. Прилага се като общоукрепващо средство, а също при безсъние, стомашно-чревни, бъбречни заболявания и заболявания на жлъчните пътища, на жлъчката.

Елдов мед – на цвят тъмножълт с червеникав оттенък до тъмнокафяв, притежава специфичен аромат и вкус, при кристализиране става кашав, превъзхожда акациевия мед по количество и качествен състав на аминокиселини и витамини, желязо, отличава се с голяма активност на ферментите.

 

Прилага се при жлъчно- и бъбречнокаменни заболявания, при анемия, при болести на черния дроб, за укрепване на сърдечния мускул.

Полски мед – светложълт на цвят, понякога жълтоватокафяв, има приятен вкус и аромат. Действа успокояващо на нервната система, препоръчва се при главоболие, безсъние, сърцебиене и при болки в слънчевия сплит.

Слънчогледов мед – златист цвят, със сладък аромат и тръпчив вкус. Бързо кристализира в едрозърнеста маса, при кристализацията става светложълт, понякога със зеленикав оттенък; отличава се с високо съдържание на витамин А и вещества, притежаващи бактерицидни качества.

Липов мед – прилага се за лекуване на ангина, хрема, ларингит, бронхит, трахеит, бронхиална астма, при отслабване на сърдечния мускул, при възпаление на стомашно-чревния тракт, заболявания на бъбреците, жлъчните пътища и гинекологични заболявания. Има добро местно действие при лекуване на гнойни рани и изгаряния. Има силни антибактериални свойства.

Цветен мед – изключително благоприятно влияе на сърдечната дейност. Прилага се при гинекологични заболявания, и по-специално при трихомонален вагинит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 10 архаични думи, чието значение вашите деца вероятно не знаят
Next: 50-годишен мъж открадна 12 хиляди лотарийни билета без нито една печалба

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.