Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С този прост тест с кибрит и вода веднага можем да разберем чист ли е медът, който купуваме
  • Новини

С този прост тест с кибрит и вода веднага можем да разберем чист ли е медът, който купуваме

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
dasaksayasiyoasktasiddd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Медът е едно от най-полезните хранителни вещества, които човек може да си набави от природата. В България традициите на пчеларството са с дълбоки корени и производството на този пчелен еликсир датира от векове.

Лекари са категорични, че от 24-те най-необходими на организма съставки за здравословен живот, в меда се съдържат 22!
У нас се произвеждат най-различни видове, а някои като Мановия мед и Магарешкия бодил са уникални в световен мащаб. Изборът в търговската мрежа и специализираните магазини е огромен, но навсякъде ли търговците са почтени?

Чист ли е медът, който купуваме или е имитация от глюкоза, есенции и оцветители можем да разберем за секунди с простички тестове.

1. Сипете струйка мед в чаша вода. Ако медът се размътва и се смесва с водата, то в него със сигурност има примеси.
2. Топнете салфетка в меда за проверка и след това я запалете с клечка кибрит. Ако медът гори, значи е истински.

Ако пламък няма, медът не е чист – или не е узрял или са добавяни допълнителни съставки. 3. Капнете малка капчица от меда, който искате да тествате върху нокътя на палеца си. Ако медът веднага започне да се стича, вероятно сте дали парите си на вятъра. Ако капчицата остане компактна, разполагате с истински пчелен мед, който ще ви открие пътя към дълголетието.

Вижте и характеристиките на някои от видовете мед и как се прилагат за лечение на различните болести:
Акациев мед – прозрачен, почти безцветен, при кристализиране бял, дребнозърнест, напомня сняг. Прилага се като общоукрепващо средство, а също при безсъние, стомашно-чревни, бъбречни заболявания и заболявания на жлъчните пътища, на жлъчката.

Елдов мед – на цвят тъмножълт с червеникав оттенък до тъмнокафяв, притежава специфичен аромат и вкус, при кристализиране става кашав, превъзхожда акациевия мед по количество и качествен състав на аминокиселини и витамини, желязо, отличава се с голяма активност на ферментите.

 

Прилага се при жлъчно- и бъбречнокаменни заболявания, при анемия, при болести на черния дроб, за укрепване на сърдечния мускул.

Полски мед – светложълт на цвят, понякога жълтоватокафяв, има приятен вкус и аромат. Действа успокояващо на нервната система, препоръчва се при главоболие, безсъние, сърцебиене и при болки в слънчевия сплит.

Слънчогледов мед – златист цвят, със сладък аромат и тръпчив вкус. Бързо кристализира в едрозърнеста маса, при кристализацията става светложълт, понякога със зеленикав оттенък; отличава се с високо съдържание на витамин А и вещества, притежаващи бактерицидни качества.

Липов мед – прилага се за лекуване на ангина, хрема, ларингит, бронхит, трахеит, бронхиална астма, при отслабване на сърдечния мускул, при възпаление на стомашно-чревния тракт, заболявания на бъбреците, жлъчните пътища и гинекологични заболявания. Има добро местно действие при лекуване на гнойни рани и изгаряния. Има силни антибактериални свойства.

Цветен мед – изключително благоприятно влияе на сърдечната дейност. Прилага се при гинекологични заболявания, и по-специално при трихомонален вагинит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 10 архаични думи, чието значение вашите деца вероятно не знаят
Next: 50-годишен мъж открадна 12 хиляди лотарийни билета без нито една печалба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.