Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С 5 корена краставици караме цяло лято, че и на съседите раздавам! Богата реколта от 2 квадрата място
  • Новини

С 5 корена краставици караме цяло лято, че и на съседите раздавам! Богата реколта от 2 квадрата място

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
koreroeorasirkasroasiras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако искате да постигнете максимални добиви от краставици с минимални усилия, опитайте това хитро решение.

Няма да имате проблем с плевели, вредители или гъбички, а растенията ще виреят чудесно!

 

Хитрият трик, който ви предлагаме днес, е да засадите краставиците в найлонови торбички без дъно! Дори да ви се струва нелепо, този метод действа безотказно и ще ни благодарите за идеята!

Подготовката е много проста.

Как да го направим?

Напълнете с пръст плътни черни торби (като тези за боклука), на които сте отрязали долната част.

Това ще създаде дългосрочни благоприятни условия за разсада от краставици.

Те поддържат необходимата топлина и по-късно, поради липсващото дъно чрез корените стигат до хранителните вещества в почвата.

И не е нужно да се притеснявате от прегряването на корените в торбите, температурата в тях е точно такава, каквато ви е нужна.

Отгоре сложете слой слама, който действа като мулч и предпазва краставиците.

 

За по-ефективно отглеждане не забравяйте да премахнете вторичните издънки.

Те растат между двете основни плодни издънки.

Растението няма да губи хранителни вещества и те по-лесно ще стигат до растящите издънки и плодовете.

 

По този ефективен начин можете да отглеждате краставици дори в малка градина.

Не забравяйте обаче да ги почиствате непрекъснато от ненужните израстъци и да берете плодове, които вече са узрели, така че другите да получават достатъчно храна.

Освен това не забравяйте да ги поливате редовно и адекватно, за да не горчат краставиците ви.

 

Подхранване на краставиците с кафе

Кафето има много предимства и то е един от най-известните растителни стимуланти за краставиците.

Благодарение на богатия на хранителни вещества състав можем да използваме и смляно кафе като тор в градината .

Най-добре обаче е да използвате чиста утайка от кафе без добавена захар, изкуствени подсладители или други ароматизанти.

Съдържащите се в кафето вещества предпазват растенията от вредители и им осигуряват храна.

 

В утайката има високо съдържание на калий и азот

Най-голямото предимство на кафето е високото съдържание на калий, което регулира съдържанието и транспорта на вода в растението.

Калият също е част от много често продавани торове.

С домашния тор обаче не е нужно да се притеснявате, че ще го предозирате. Утайката от кафе съдържа точно колкото трябва от ценните вещества.

Друго важно и полезно вещество е азотът.

Бавното му изпускане в почвата има подобен ефект, както ако сте оплодили почвата с дълготраен тор.

Благодарение на него почвата ще бъде по-рохкава, въздушна и вашите растения ще процъфтяват много повече.

Остатъците от кафе съдържат и много други минерали (като магнезий и фосфор), които също са от съществено значение за здравословния растеж.

Подхранване на краставиците с утайка от кафе

Ако искаме да използваме утайката от кафе като тор, достатъчно е да оставим по-голямо количество да изсъхне добре и да поръсим около растенията .

Не бива обаче никога да разстиламе утайката близо до растението, а трябва да оставим достатъчно място. Смляно кафе също може да се зарови в почвата при засаждане на нов разсад, но винаги на поне 10 см от корените.

За кои растения е подходящо кафето?

Кафето като тор не е подходящо за всички растения.

Използва се специално за тези, които обичат по-кисела и богата на хумус почва. С кафе се подхранват предимно магнолии, бегонии, азалии, хортензии и рододендрони. От зеленчуците и плодовете – боровинки, ягоди, моркови, домати, краставици и картофи.

Късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като разберете какво слагат в саламите и колбасите, ще спрете да ги ядете
Next: Бях на 5, когато майка ми ме остави сама в магазина. Тръгна си и не се върна

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.