Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С 6 годишно момиченце се случи най-лошото, а след това намират разпръснати бележки из цялата къща
  • Новини

С 6 годишно момиченце се случи най-лошото, а след това намират разпръснати бележки из цялата къща

Иван Димитров Пешев януари 4, 2023
eeelnlasnoasn.png

Елена е едно прекрасно момиче, също като другите на нейната възраст. Тя обожава да рисува, розовото е любимият й цвят и нейната мечта е да бъде учител.

За съжаление едно нещо променя абсолютно всичко, лекарите поставят най-ужасната диагноза – рак.

Момиченцето има туморни образувания в мозъка, остават й само три месеца живот.

Нейните родители искат тя да изживее по най-невероятния начин остатъка от живота си, затова не й казват абсолютно нищо за диагнозата.

Не изпускай тези оферти:

Не след дълго момиченцето се разболява и има проблеми с преглъщането и говоренето, за да комуникира с родителите си тя им оставя бележки.

Това, което родителите й не знаят е, че Елена оставя бележки навсякъде в къщата, тя ги крие – очевидно момиченцето знае повече, отколкото те си мислят.

Тя крие бележките навсякъде – в книги, между чинии, в кухнята, в банята, под леглото… и на всички тях пише, че тя обича своето семейство. На една от бележките дори моли за прошка баща си, затова че тя е болна.

Елена умира. След нейната смърт родителите намират бележките й, всяка една от тях им напомня, че дъщеря им е вече малка звездичка на небето, но и напомня, че тя ги е обичала безкрайно много колкото и кратък да е бил живота й на тази земя.

В памет на своята дъщеря, родителите решават да съберат всички бележки и рисунки, които Елена им оставя и да публикуват книга с нейната история, която да стигне до повече хора.

Continue Reading

Previous: Тесто готово за 10 минути: За меки кифлички, пита, от които ще ухае в цялата къща
Next: Тази история се разпространява със скоростта на светлината: Прости синко, че дойдох до твоята къща и уплаших децата ти!

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.