Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тагарев нахлу бесен в НОВА: Русия използва всеки случай, за да вреди на нашите интереси
  • Новини

Тагарев нахлу бесен в НОВА: Русия използва всеки случай, за да вреди на нашите интереси

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
tagasrqrasrasr.png

Правителството работи за гарантиране на сигурността. Това увери военният министър Тодор Тагарев в ефира на Нова. По отношение на убийството на Алексей Петров, според част от управляващите, се използва от руската агентура у нас. Според Атанас Атанасов тази агентира работи за провокиране на политическа дестабилизация в страната.

„Русия използва всяка възможност, която й се отдава. Ето например – взривът на язовирната стена на Нова Каховка. Това беше подхванато от руските медии – че ще замърси водата по българското и румънското Черноморие и ще провали туристическия сезон”, заяви Тагарев.

„Не мога да кажа какво влияние има в този случай Русия. Но със сигурност всеки случай, който се появява, се използва от Русия, за да вреди на нашите интереси”, каза Тагарев.

„Правителството работи за гарантиране на сигурността. Има по-късно днес съвещание не само за този случай, а и други подобни”, каза военният министър.

Относно шефовете на службите от ПП изтъкват, че те са назначавани от президента Румен Радев.

„Промените в момента са минимални. Факт е, че при служебното правителство, а и при предишните служебни правителства, назначени от Радев, огромна част от ръководния състав в силовия апарат беше сменена”, коментира Тагарев.

Той обясни, че в момента по закон назначаването на ръководител на ДАНС става с указ на президента. За да бъде сменен настоящият, трябва или да има съгласие на държавния глава, или да се върви към промяна на закона.

Той коментира и случая с арестуваните във Великобритания българи, обвинявани в шпионаж, както и защо едва сега се разбира у нас за това.

„Арестът е от февруари. За да има обмен на информация, трябва да има доверие между службите. За съжаление не винаги е налице това доверие, макар че сме съюзници с Великобритания в НАТО. В нашия случай направихме много, за да изграждаме доверие със съюзниците”, каза Тагарев. Той отново подчерта, че арестът е от февруари месец, когато още в България е служебното правителство.

„Във Великобритания са арестувани хора, има някакви доказателства, насрочено е дело. В България при аналогичен случай – имаше показен арест, много тежко обвинение срещу ръководител на една партия. Малко след това той се оказа в Кремъл и получи орден от Путин”, коментира Тагарев.

По думите му притеснително е, че арестуваните във Великобритания, са имали ръководни функции в изборния процес.

„Събиране на данни, обработка на резултати, обявяване на резултати”, каза Тагарев.

Относно информацията, че Русия е стреляла предупредително по търговски кораб, Тагарев каза:

„Предупредителен изстрел, не значи, че е стреляно по кораб. Потвърди се, че е имало бординг на кораба, проверен е какво превозва и той е освободен да продължи пътя си. Помолих за информация. За последните 48 часа има над 100 кораба, които се движат от юг на север”, каза Тагарев.

„Русия сама налага режими, агресивно се опитва да наложи своята воля”, коментира военният министър.

Според него е по-сигурно за един кораб да минава през териториалните води на Румъния и България, дори и да прави известно отклонение от директния маршрут.

България работи за това да няма ескалация на напрежението. Запитан дали е възможно да се стигне до война между НАТО и Русия в Черно море, Тагарев каза: „Не можем да изключим и такъв вариант. Ние работим, за да го предотвратим. Русия постоянно провокира НАТО”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на МВР каза защо е убит Алексей Петров
Next: Бомбастична версия: Ликвидирали Алексей Петров на тайна среща?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.