Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Таен тунел от времето на траките крие невероятни тайни и съкровища
  • Новини

Таен тунел от времето на траките крие невероятни тайни и съкровища

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
starrqwtstassashh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистериозният тунел започва от подножието на Родопите, минава под Стара планина и стига до крепостта Арчар до река Дунав, според доц. Калинов, който е минавал през подземието.

Легенди разказват, че около скалния феномен Белинташ има множество подземни коридори. Според преданията на тези места траките са криели своите съкровища. Една от легендите разказва, че Александър Македонски е скрил златна колесница в пещерите край Равен камък и Момин камък. Според една стара карта в подземията на Белинташ има 3 олтара и 6 входа към техните зали.

Един от тунелите започва от „Червената стена“ над Бачково и се свързва директно с Бачковския манастир.

Доцент Калинов смята, че недалеч от Белинташ са скрити съкровищата на Вълчан войвода и много други хайдути. Уловката, за да бъдат намерени, е че хората трябва да преодолеят смъртоносните капани, които дебнат на всеки вход.

Подозира се, че пловдивските тепета също се свързват с таен тунел със село Марково. Преданията разказват, че в този тунел са скрити съкровищата от персийския поход на Александър Македонски. Гръцки източници смятат, че на това място е погребан чичото на Македонски.

Пловдивският доцент е открил, че под Младежкия хълм в град Пловдив има 7 прохода, които водят към гробницата на тракийски цар. Според Калинов седемте входа символизират седемте чакри на човешкото тяло. През това тепе преминава минерална вода, която идва от Родопите и влиза в царския дворец на Бунарджика. В този дворец е имало големи бани, а старите пловдивчани разказват, че около двореца е имало минерален извор, който е пресъхнал през 1928 г.

Смята се, че дворецът на Бунарджика е построен от древните траки, но е модернизиран от Филип Македонски. Доцент Калинов вярва, че Трихълмието на Пловдив крие много тайни и несметни съкровища. Хроники от 1925 г. разказват, че френска експедиция е влязла в мистериозен тунел под Стария град и повече не се е появила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кауфланд разкри какви заплати дава и всички се изненадаха
Next: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 30-ти юни

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.