Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази българска пещера крие сензационна тайна: Един специален човек я разкрива
  • Новини

Тази българска пещера крие сензационна тайна: Един специален човек я разкрива

Иван Димитров Пешев юни 20, 2023
epssoaisakrkaskrkrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Близо до Кърджали, в местност, носеща красноречивото име „Гърмящата скала“, се
намира тя – магическата Утробата. Пещерата, наподобяваща женска утроба, е толкова
съвършена, че човек, попаднал тук, като че ли усеща зараждането на живота.

Някои намират тук изцеление и регулация. На други се променя съзнанието. На трети
им се повишава жизнената енергия. Четвърти се подмладяват. Пети забременяват…
И това не са легенди. Това е реалността. Много хора вече я знаят, защото пещера
Утробата се посещава целогодишно от хиляди българи и чужденци.

Но един човек знае много повече за Утробата.

 

Той е от онези, търсещите хора, който определя себе си с понятието „вселенски
монах, изследващ с научни методи основите на света“. Другите го определят като
сензитив, изследовател на аномални зони и паранормални явления, телепат, жрец,
монах, метафизик… В същото време е юрист и икономист. Бил е милиционер.  Бил е съветник по сигурността на покойния вече руски патриарх Алексий Втори.
А сега се занимава с обществена дейност – оглавява организация, свързана с международната
полицейска асоциация на ветераните и бившите работници в полицията.

Кой е той?

Владимир Овсянников, който за първи път влезе в пещера Утробата преди 8 години,
е 47-годишен руснак, но веднага правим уточнението, че възрастта му на клетъчно
ниво е като на 30-годишен. Така казва той. Тези, които са ходили в Утробата до
2017-а са го виждали с оранжевата му роба, подарена от последователите на Сай
Баба. И са мислили, че е будистки монах. Но всъщност не е. Защото е вселенски
монах. Истината е, че той не е над религиите, той е вътре във всички религии.

 

„Използвах статуса на монах, а после на жрец, за да не нарушавам приемствеността
на традициите при смяната на епохите, а и за да… не привличам излишно внимание
към себе си“, сподели Владимир за Glas.bg.

Пътят му е толкова метаморфозен, загадъчен, понякога стряскащ и даже странен,
че невинаги хората го разбират.  Тръгва от Русия, минава през Индия и Тибет и стига до… Утробата. По пътя си
среща Далай Лама, чудотвореца Сай Баба и „живия мъртъв“ Хамбо Лама Итигелов. Разговаря
с 240-годишен тибетски монах, 110-годишен му преподава практики… Отказал се
е от материалното, защото го привлича духовното…

 

Още от млади години Владимир е разностранно развит човек и му е било интересно
да се среща и с хора, както и да се обучава академично, за да опознае света и
в максимален обем да разбере какво представлява човекът. Основните понятия, които
сега ползва, получава от преки носители на това или онова знание.

„Когато бях в Тибет и се срещнах с монасите, там се използваше методика за активация
на познавателното начало в човека. Там монасите провеждаха с мен практики, обреди,
ритуали, свързани с развитието на психичните особености на организма и някои аспекти
на бъдещото ми саморазвитие.

Още от детството имах определени способности – телепатия и хипноза. Мога да оказвам
влияние на хората – къде осъзнато, къде не, използвайки своята биология. В детството,
когато бях ученик, се ползвах от това, за да хитрувам  – мислено се концентрирах върху това например, учителят да не изпитва именно
мен“, разказва метафизикът.

След това имало моменти на предвиждане, не казва „ясновидство“, а видения на
някакви събития – това започва да се проявява след 20-тата му година. В реално
време, без да изпада в състояния на транс или каталепсия, разбира, че сега ще
стане събитие, което ще е важно за него. Но невинаги може да разбере какво е събитието.
Ще има събитие, ще има резултат, но детайлите ги получава малко по-късно. Може
да предвиди събитията в живота на някои хора и с методите на пещерата… Но за
това – по-късно!

„Владимир от 2005 г. и Владимир от 2020 г. – това са диаметрално противоположни
личности. По отношение на възприятието на света и съвременния човек. Физически
и принципно аз не съм се изменил, но определени разбирания за себе си в световното
пространство – те се промениха силно. Ако до 2005 г. аз разбирах света като материално
пространство, където е необходимо, за да си успешен, да имаш определен статус
в социалното общество, необходимо е да имаш определени материални ресурси, пари
и др. п., а стабилността я разбирах като наличие  на жилище, автомобил,  дрехи и някакви развлечения… , то след 2005 г., когато посетих Индия и се срещнах
с Далай Лама и по негово благословение посетих Тибет, аз в продължение на 5 години
– към 2010 г., напълно промених своето мирозрение, в частност към материалните
аспекти на живота“, казва Владимир Овсянников.

„Имам надматериално разбиране за света, по-високи станаха моралните ми принципи,
свързани с принципите за саморазвитието и самоопределението в живота чрез вътрешното
развитие, чрез активацията или проявление на вътрешните способности на човека
и желанието ми да ги развивам главно в психо-физически план“, допълва вселенският
монах.

Питам го не съжалява ли за нищо от предишния си живот… Бил е богат – толкова
богат, че е бил в състояние всеки един момент да тръгне за която иска точка на
света и да остане там колкото е нужно. Имал е съпруга, която вече е бивша. Но
продължава да има двете си деца – дъщеря на 21 години и син на 14.

 

Владимир с дъщеря си в Утробата

„Не съжалявам за нищо. Отказвайки се от целите да бъда материален, състоятелен
човек, управляващ, аз получих възможност за вътрешна свобода, занимавайки се със
саморазвитие. Аз пак имам връзки, включително и с властимащи, но без усилие и
изкуствени прийоми. Не ми е цел да управлявам, а да общувам с общества и да бъда
полезен – за обществото, а обществото да бъде полезно за мен.

Така се получи, че имах семейство, две деца. Но жена ми не ме разбра и се разведе
с мен. С децата общувам постоянно, помагам им, обяснявам своите принципи. В началото
децата също не ме разбираха, но сега все повече ме разбират, наблюдавайки това,
което се случва около тях“, разказва изследователят.

Всъщност как започва метаморфозата?

 

„С физическите явления може да се справиш не само с физически методи, но и използвайки
метафизиката, принципите на саморегулация и самовъзстановяване, основани на висша
психология“, разкрива Владимир. А точно в онзи момент от живота му ключов фактор
за взимане на решение да посети Индия е дъщеря му…

„Моята дъщеря имаше възпаление на средното ухо, отчасти беше свързано с нарушения
на ухото по рождение и когато стана на 7 години, това започна да се проявява много
често и лекарите казаха, че трябва да се направи операция. Но не даваха никаква
гаранция, че резултатът ще е добър.

И аз отидох в Индия, където се срещнах със Сай Баба. Отидох при него с една молба
– с помощта на своите способности да помогне на детето ми. И след срещата с него,
като се върнах в Русия, дъщеря ми вече беше здрава.

Той я излекува от разстояние. Преди това детето го лекувахме в продължение на
2 години, когато получи първото възпаление на ухото, и след 2 години мнението
на специалистите беше еднозначно – необходима е операция, за да се прекрати процесът
на възпаление – иначе може да се стигне до трагични последствия.

 

Дъщерята на Овсянников в пещера Утробата

4 дни бях при Сай Баба, а състоянието на дъщеря ми вече беше стабилно. Като се
върнах в Русия, отидохме на преглед, лекарите констатираха пълно излекуване и
възстановителен процес, даже ни питаха: А какво направихте? Операция ли, или някакви
процедури, защото виждаме, че има колосална разлика от ухото й преди месец  – сега е напълно здрав орган.

Не им казах съвсем истината, само им обясних, че съм се срещнал с майстори на
йогата и паранормалните спосособности в Индия, които са ми обяснили някои методи
за безконтактно въздействие над органите и аз съм ги изпробвал. Те, естествено,
се отнесоха с недоверие към това…“, усмихва се Овсянников.

Това е началото. Именно в тайните тибетски манастири Владимир узнава, че светът
е сътворен на енергийно ниво в четири пещери Утроби. И едната от тях се намира
на Балканите,  по-специално в България. Търсещият му дух вече не може да се спре и през лятото
на 2012 година той взима със себе си дървения жезъл, подарен му от тибетските
монаси, и за първи път влиза в ПЕЩЕРА УТРОБАТА. И остава в нея почти 4 години
и половина…

 

За познанията, които получава тук, за практиките, които прилага, за елементите
на особено вътрешно състояние, свързани със знанията и културата на древните траки,
за срещите му и наблюденията на повече от 10 000 души, посетили пещерата, за двойките, които благодарение на свойствата на
Утробата са се сдобили с детенце, ще ви разкажем по-нататък в нашата поредица.

 

Защото сега ни предстои среща с наистина сензационно разкритие на жреца на пещера
Утробата!

„По въпроса за помощта на жени за зачеване аз използвах информация, която прозрях
в пещерата в периоди на медитация. Бидейки в транс и приемайки информация в мозъка
си, аз ясно и точно видях какви действия са провеждали жреците с жена в пещерата,
за да й помогнат да зачене.

 

След тези сеанси ясно разбрах, че тази жена е Мария — майката на Исус.

След това започнах да правя справки за събитията на Балканите и в Родопите и
узнах за гроба Иешуа, близо до Истанбул, недалеч от мястото Йерусалим…“, разказа
вселенският монах за Glas.bg.

„Да, когато бях в дъбоко вътрешно потапяне, видях там Дева Мария, как й помогнаха
за практиките, способни да й помогнат за нейното зачатие, и как се реализира това.
От уважение към вярващите хора, аз не искам да акцентирам върху това. Но, разбира
се, аз това го видях. Видях жена, която, имайки опит с физическа близост с мъж,
не можеше да забременее, тя беше доведена в тази пещера и жреците й дадоха възможност
да реализира способността си за зачатие без участие на мъжко начало. Те успяха
посредством активация на енергообмен в пещерата, посредством собствената й енергия,
енергията на земята, енергията на златото, енергията на водата и светлината, да
активират у тази жена способността за обменяне на клетки и раждане на дете.

Исус е заченат в пещера Утробата.

По пътя на научния анализ, на различни практики в пещерата и упражнения и на
база на културата на дедите ви, стигнах до разбирането, че ако по-рано тук, в
тази пещера, са ставали някакви неща, използвайки тези или онези елементи, ако
това е истина, то същото това може да се случва и сега. Това е било, това е и
това може да продължи и в бъдеще.“

Ще спрем дотук. Наистина ли Исус Христос е заченат в България? Възможно ли е
и днес да се зачене „непорочно“ в мистериозната пещера Утробата? Знае ли Владимир
Овсянников методиката за това и готов ли е да я тества на желаещи жени? За всичко
това – по-нататък. Предстоят ни още интересни срещи с човека, видял как тибетските
монаси разтапят камъни, как левитират и как изпадат в соматски състояния…

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е мистериозното село, което опустява за една нощ и никой не знае защо
Next: Този изключителен феномен изуми жителите на санданско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.