Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази българска църква крие чудо, което задължително трябва да видите
  • Новини

Тази българска църква крие чудо, което задължително трябва да видите

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
fasyytrutrutr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Село Добърско, Благоевградско, предизвиква неспиращо възхищение у българи и чужденци. Макар че до там не е изграден хубав път, това не спира желаещите да посетят загадъчното място.

Причина за интереса към Добърско е намиращата се в него четиривековна църква
Св.

Църквата е сред 100-те национални туристически обекта на България. Камбаната
в нея е подарена от монасите от манастира Ватопед в Атон през далечната 1888 година.

Съществуват множество легенди относно този уникален храм. Най-популярната от
тях е, че някога на същото място се е венчал българският цар Иван Шишман.

 

Първото
писмено сведение за мястото се пазят в Рилския манастир. Това е царска грамота
на държавника от 1378 година.

Друго сказание твърди, че след злополучната битка в планината Беласица ослепените
войниците на Самуил успели да стигнат до Добърско.

 

Те се заселили на мястото и
създали прочутата певческа школа на певци слепци. В самата църква и до днес стои
изображението на Самуиловите войни, които мият слепите си очи с чудодейна вода.

 

В малката базилика има и още нещо уникално. В нея са изобразени ликовете на 460
библейски и местни герои.

Образите на светци в един храм обичайно наброяват 4-5
за храм, а тук са повече от 30. Авторът на изображенията не е известен. Една от
легендите твърди, че е бил жена.

Който и да е изографисал църквата обаче, той определено е първият, дръзнал да
изобрази Исус Христос като астронавт.

 

На един от стенописите Исус седи във високотехнологичен
летящ апарат

. На друг той слиза в Ада и възкресява мъртвите, като поема към повърхността
в космическа капсула.

 

Тя много напомня на капсулите, с която астронавтите се връщат
на земята.

Освен всичко друго, стенописите изглеждат по такъв начин, като че ли са нарисувани
вчера. Времето не е оставило никакъв отпечатък върху тях. Реставрация на мястото
никога не е правена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гурбетчии вдигнаха над 100 нови къщи в българско село, много хора се нанасят
Next: В Рупите откриха мистериозна находка с огромна стойност в световен мащаб

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.