Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази голяма и безценна находка се показа при разкопки в наш голям град
  • Новини

Тази голяма и безценна находка се показа при разкопки в наш голям град

Иван Димитров Пешев юни 20, 2023
anasdttrauouyouiou.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Появи се древен надпис, сияе археологът Елена Кесякова

Изненадите на Римския форум в Пловдив не спират.

Точно на северния склон, където
багер-паяк дълбае под наклон от 260 градуса, в пръстта се появи мраморен постамент
с надпис на старогръцки.

Археоложката Елена Кесякова, която наблюдава реставрационните
работи на обекта, почти изкрещя.

Всеки изследовател мечтае да открие преди всичко
древен текст, отколкото златно съкровище.

Работници тутакси извадиха мраморното парче и го почистиха от пръстта. Под нея
се показаха първите букви. Какво съобщават те, думата има епиграфът Николай Шаранков.
Пловдивчанинът, който преподава старогръцки и латински в Софийския университет,
минава за един от най-големите специалисти по разчитане на древни текстове.

„Веднага
след почивните дни ще го извикам“, каза Кесякова. Самата тя тръпне да узнае каква
информация ще даде надписът. „Не мога да си обясня как на такава дълбочина от
4,5 м се появи. Непрекъснато изскачат разни фрагменти“, допълва специалистката.

Реставрацията и консервацията на западните пропилеи от форума на Филипопол е
съсредоточена в северната страна на обекта. Под изключително стръмен наклон крачещ
багер отнема пръстта и оформя наклона, по който хората ще могат да слизат от съвременното
към античното ниво. Укрепването става с помощта на габиони – метални мрежи, запълнени
с камъни.

Кесякова трепери за самия багерист. „Много трудно се управлява тази машина, никой
не иска да се качи и да виси буквално във въздуха“, каза тя.

Макар разкопките да са приключили още м.г., покрай реставрацията непрекъснато
се появяват нови находки. Сред тях са два капитела в йонийски стил и глинен антефикс
– глава с мъжко изображение. Най-ценният артефакт според археоложката е надписът.
При разкопките тя се е натъкнала и на отделни букви, които обаче се оказали строителни
индекси за поставяне на отделни архитектурни елементи.

В момента се оформят археологическите профили на обекта. Те ще очертаят отделните
напластявания, които са в изобилие. „Само в едно от помещенията имаме 10 пода“,
посочи Кесякова.

Обектът, който ще се интегрира със съвременния площад на Пловдив, е с площ от
1500 кв. метра. Пет антични колони ще бъдат издигнати. Работата по тях е поверена
на реставратора Никола Стоянов. По думите му направата на всяка от тях ще струва
между 10 и 20 хиляди лева. „Не гранитът, а ароматът на античност ще направят площада
на Пловдив уникален“, убедена е авторката на проекта арх. Румяна Пройкова.

 

Древният надпис предстои да бъде разчетен

 

 

 

Работник почиства с длан мраморния постамент с току-що открития надпис

 

 

Багер-паяк буквално виси във въздуха, докато заравнява северния склон на форума

 

 

Кесякова и работници са се струпали край находката.

 

 

Западната страна на Римския форум ще бъде интегрирана в съвременния площад.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази отвара чисти дебелото черво и го прави като ново: Лесно се приготвя у дома
Next: Феномен край Рилския манастир: Спасители откриха мистериозен камък

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.