Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази голяма и безценна находка се показа при разкопки в наш голям град
  • Новини

Тази голяма и безценна находка се показа при разкопки в наш голям град

Иван Димитров Пешев юни 20, 2023
anasdttrauouyouiou.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Появи се древен надпис, сияе археологът Елена Кесякова

Изненадите на Римския форум в Пловдив не спират.

Точно на северния склон, където
багер-паяк дълбае под наклон от 260 градуса, в пръстта се появи мраморен постамент
с надпис на старогръцки.

Археоложката Елена Кесякова, която наблюдава реставрационните
работи на обекта, почти изкрещя.

Всеки изследовател мечтае да открие преди всичко
древен текст, отколкото златно съкровище.

Работници тутакси извадиха мраморното парче и го почистиха от пръстта. Под нея
се показаха първите букви. Какво съобщават те, думата има епиграфът Николай Шаранков.
Пловдивчанинът, който преподава старогръцки и латински в Софийския университет,
минава за един от най-големите специалисти по разчитане на древни текстове.

„Веднага
след почивните дни ще го извикам“, каза Кесякова. Самата тя тръпне да узнае каква
информация ще даде надписът. „Не мога да си обясня как на такава дълбочина от
4,5 м се появи. Непрекъснато изскачат разни фрагменти“, допълва специалистката.

Реставрацията и консервацията на западните пропилеи от форума на Филипопол е
съсредоточена в северната страна на обекта. Под изключително стръмен наклон крачещ
багер отнема пръстта и оформя наклона, по който хората ще могат да слизат от съвременното
към античното ниво. Укрепването става с помощта на габиони – метални мрежи, запълнени
с камъни.

Кесякова трепери за самия багерист. „Много трудно се управлява тази машина, никой
не иска да се качи и да виси буквално във въздуха“, каза тя.

Макар разкопките да са приключили още м.г., покрай реставрацията непрекъснато
се появяват нови находки. Сред тях са два капитела в йонийски стил и глинен антефикс
– глава с мъжко изображение. Най-ценният артефакт според археоложката е надписът.
При разкопките тя се е натъкнала и на отделни букви, които обаче се оказали строителни
индекси за поставяне на отделни архитектурни елементи.

В момента се оформят археологическите профили на обекта. Те ще очертаят отделните
напластявания, които са в изобилие. „Само в едно от помещенията имаме 10 пода“,
посочи Кесякова.

Обектът, който ще се интегрира със съвременния площад на Пловдив, е с площ от
1500 кв. метра. Пет антични колони ще бъдат издигнати. Работата по тях е поверена
на реставратора Никола Стоянов. По думите му направата на всяка от тях ще струва
между 10 и 20 хиляди лева. „Не гранитът, а ароматът на античност ще направят площада
на Пловдив уникален“, убедена е авторката на проекта арх. Румяна Пройкова.

 

Древният надпис предстои да бъде разчетен

 

 

 

Работник почиства с длан мраморния постамент с току-що открития надпис

 

 

Багер-паяк буквално виси във въздуха, докато заравнява северния склон на форума

 

 

Кесякова и работници са се струпали край находката.

 

 

Западната страна на Римския форум ще бъде интегрирана в съвременния площад.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази отвара чисти дебелото черво и го прави като ново: Лесно се приготвя у дома
Next: Феномен край Рилския манастир: Спасители откриха мистериозен камък

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.