Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена взима изоставени смъртно болни деца и променя кратките им животи. Защо го прави?
  • Новини

Тази жена взима изоставени смъртно болни деца и променя кратките им животи. Защо го прави?

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
hzfhfghfghfgh.jpg

Дълго време американката Кари Салчерт е работила като медицинска сестра и е помагала на лекарите да лекуват хора.

Но преди години тя самата се разболява тежко. Лекарите успели да спасят живота й, но влошеното й здраве не позволило да продължи работата си.

Тогава Кори решила твърдо, че щом вече не може да спасява други хора, ще направи всичко възможно, за да облекчи страданието им.

Хрумнало й да помага на неизлечимо болни деца, изоставени от родителите си. Все пак те най-много се нуждаят от любов и грижа!

„По никакъв начин не осъждам родителите, които са изоставили децата си. Работейки като медицинска сестра, научих колко много усилия изисква грижата за смъртоносно болни пациенти.

И разбирам, че един обикновен човек може да не издържи на такова бреме на отговорност. Но децата не са виновни, че ги е сполетяла такава съдба! Затова реших да им помогна по някакъв начин“, казва Кори.

Бившата перинатална медицинска сестра има осем биологични деца. През 2012 г. тя започнала да осиновява деца, които самата тя нарича „хоспис бебета“ – бебета с ограничен живот и крайна диагноза.

Салчерт казва, че тези бебета идват от семейства, на които им е трудно да се справят със състоянието, с което се е родило детето им. Мнозина се отдръпват, защото не могат да понесат да станат свидетели на края на живота на детето си.

Първото от хосписните бебета на Салчерт живяло 50 дни, преди да умре, докато било люлеено в ръцете на Кори. През 2012 г. Кори осиновила момиченце, което се родило с тежък мозъчен дефект.

Родителите я изоставили веднага след раждането, а бебето дори нямало име. Кори кръстила бебето Емелин и се грижела за него в продължение на 50 дни…

След смъртта на момичето Кори и съпругът й Марк твърдо решават, че оттук нататък ще посветят живота си на грижата за обречените деца. Те създали детски хоспис, който нарекли „Дом на надеждата“. Тук попадат неизлечимо болни деца, които нямат родители.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди смъртта си 4-годишно момче казало на майка си, че ще я чака на небето
Next: Извънредно! Земетресение стресна Благоевград, хората разказват

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.