Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена взима изоставени смъртно болни деца и променя кратките им животи. Защо го прави?
  • Новини

Тази жена взима изоставени смъртно болни деца и променя кратките им животи. Защо го прави?

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
hzfhfghfghfgh.jpg

Дълго време американката Кари Салчерт е работила като медицинска сестра и е помагала на лекарите да лекуват хора.

Но преди години тя самата се разболява тежко. Лекарите успели да спасят живота й, но влошеното й здраве не позволило да продължи работата си.

Тогава Кори решила твърдо, че щом вече не може да спасява други хора, ще направи всичко възможно, за да облекчи страданието им.

Хрумнало й да помага на неизлечимо болни деца, изоставени от родителите си. Все пак те най-много се нуждаят от любов и грижа!

„По никакъв начин не осъждам родителите, които са изоставили децата си. Работейки като медицинска сестра, научих колко много усилия изисква грижата за смъртоносно болни пациенти.

И разбирам, че един обикновен човек може да не издържи на такова бреме на отговорност. Но децата не са виновни, че ги е сполетяла такава съдба! Затова реших да им помогна по някакъв начин“, казва Кори.

Бившата перинатална медицинска сестра има осем биологични деца. През 2012 г. тя започнала да осиновява деца, които самата тя нарича „хоспис бебета“ – бебета с ограничен живот и крайна диагноза.

Салчерт казва, че тези бебета идват от семейства, на които им е трудно да се справят със състоянието, с което се е родило детето им. Мнозина се отдръпват, защото не могат да понесат да станат свидетели на края на живота на детето си.

Първото от хосписните бебета на Салчерт живяло 50 дни, преди да умре, докато било люлеено в ръцете на Кори. През 2012 г. Кори осиновила момиченце, което се родило с тежък мозъчен дефект.

Родителите я изоставили веднага след раждането, а бебето дори нямало име. Кори кръстила бебето Емелин и се грижела за него в продължение на 50 дни…

След смъртта на момичето Кори и съпругът й Марк твърдо решават, че оттук нататък ще посветят живота си на грижата за обречените деца. Те създали детски хоспис, който нарекли „Дом на надеждата“. Тук попадат неизлечимо болни деца, които нямат родители.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди смъртта си 4-годишно момче казало на майка си, че ще я чака на небето
Next: Извънредно! Земетресение стресна Благоевград, хората разказват

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.