Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена разкрива защо все още кърми синът си, който е на 7 годинки
  • Новини

Тази жена разкрива защо все още кърми синът си, който е на 7 годинки

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
tazzaiasijasnas.jpg

Едва ли има друг въпрос, който така силно да вълнува всяка майка по света като този защо трябва да кърми детето си и до каква възраст е най-удачно да го прави.

Но майката на пет деца – Лиза Бриджър, която от първото си раждане досега нито за миг не се е поколебала дали да кърми децата си, има много специална причина не само да го прави, но и да поддържа тази практика, въпреки че синът й Чейс е на цели 7 години!

Не искаше да стои в детската количка, не харесваше да го гушкам, но пък се чувстваше щастлив, докато го кърмя“, споделя Лиза пред „Дейли мейл“.

„Всеки път, когато го взимах в обятията си, той извиваше главичката си към гърдата ми, за да го накърмя. Ако откажех, изпадаше в истерия“, продължава разказа си тя.

Не изпускай тези оферти:

Чейс и неговият по-малък брат Феникс (4 г.) са били диагностицирани с аутизъм. Всъщност това е и основната причина Лиза да продължава да ги кърми. „Това ги успокоява изключително бързо. След като ги накърмя, и Чейс, и Феникс стават по-общителни, усмихнати и приветливи към околния свят.

Забелязват всичко, което се случва край тях. Стават по-контактни, отворени към света и спокойни“, разказва Лиза. Кърменето влива голяма доза сигурност у синовете й. Като по-малки ги е кърмела на два часа, а в момента и двамата пият от майчиното мляко само вечер преди сън. По думите й са достатъчни само няколко глътки и… Чейс и Феник се оказват неусетно потънали в сладък сън.

Рядко се случва Чейс да поиска от майка си да го кърми, независимо дали е у дома или на публично място, но ако го направи, тя не му отказва. „За мен неговото желание е закон!“, подчертава Лиза.

Майката признава още, че по време на почивка в Обединеното кралство преди известно време, няколко представители на обществения ред й забранили категорично да кърми Чейс, докато се е опитвала да го нахрани на открито. По повод неговата възраст пък един от тях дори я обвинил в „злоупотреба с деца“.

„Чувствам се щастлива в родината си. Америка е свободна страна и тук хората не идват при нас, за да се възмущават, а да ни се радват“, добавя майката. Лиза е администратор на онлайн група за подкрепа на продължителното кърмене Occupy Breastfeeding и понякога в нея качва снимки на синовете си, включително и кадри, показващи как ги кърми. Реакциите са различни – от „О, санна“ до „Разпни я“.

„Осъзнавам, че е време да прекратя кърменето на 7-годишния си син. Но това ще стане постепенно. Разполагаме с други стратегии за справяне с неговия аутизъм. Понякога е достатъчно да го гушна, да му попея или да му пусна красива нежна мелодия“, казва Лиза. Заради децата семейството дори вече се е заобиколило от приятната компания на няколко очарователни животинки – куче и две котки.

Те влияят изключително благотворно върху емоционалното състояние както на Чейс, така и на всички останали малчугани. Въпреки всичко Чейс все пак от време на време продължава да идва при майка си с желанието да се сгуши в майчината гръд. „Той е дете. Как бих могла да му откажа“, завършва разказа си Лиза.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастна жена скри дафинов лист в спалнята и започна да забелязва неочаквани промени в живота си
Next: Една отхвърлена от сина си майка проплака: Прости ми, синко, че направих това

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.