Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена слагаше живи деца в ковчези и записваше имената им – потресаващата история на 2500 деца и една жена
  • Новини

Тази жена слагаше живи деца в ковчези и записваше имената им – потресаващата история на 2500 деца и една жена

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
taziaizizhenhne.jpg

Всички знаем за събитията през Втората световна война, все още има и живи свидетели, които пазят спомена.

Безспорно най-разтърсващи са историите за еврейското преследване и концентрационните лагери. Днешната история на 365 Новини е за една от тихите героини на войната, чието име едва ли сте чували.

Всъщност, до 2007 г. малцина са чували за Ирена Сендлер. Тогава няколко момичета от Канзас, които подготвяли доклад за Деня на националната история, открили името й в един от архивите. Каква била изненадата им, когато я намерили сред живите!

Оказва се, че по време на Втората световна война тя е спасила 2500 деца от Варшавското гето. По това време Ирена е била член на полската нелегална организация – Съветът на еврейската помощ (Zegota).

Когато всички, които не са евреи, вече не били допускани в гетото, Ирена издействала пропуски за себе си и за помощниците си от Варшавския отдел за епидемиологичен контрол. Така жените могли безопасно да влизат на територията на гетото и да помагат на хората, които живеели там.

Децата на втората световна войнаЧесто носели със себе си храна и лекарства. Но най-важното е, че те извеждали еврейските децата от гетото.

За целта използвали различни методи: децата били транспортирани в торби за боклук, чували за трупове, дори – ковчези. Прехвърляли ги през над оградата, превеждали ги през канализацията. Ирена криела бебетата в чантата си с инструменти, а по-големи деца – под брезента в камиона.

Понякога тя водела със себе си куче, което било специално обучено да лае по германската охрана. Това помагало да се заглуши плачът или шумът на децата.

Понякога Сендлер подкупвала охраната, която й помагала в упоритата работа. Интересното е, че жената записвала имената на всички спасени деца, надявайки се по-късно да им помогне да се съберат със семействата си.

Ирена заравяла списъците в буркани в градината. В резултат били намерени имената на близо 2500 деца.

Ирена СендлерПрез 1943 г. нацистите арестували Сендлер. Но тя не издала никаква информация, въпреки че ръцете и краката й били счупени при разпитите.

Тогава било заповядано да бъде разстреляна, но тук организацията Зегота помогнала на жената, като нейни представители подкупили пазача. Последният добавил името Сендлер към списъка с разстреляните. До края на войната тя живяла под чуждо име

Жената умира през 2008 г. на 98-годишна възраст. Издигната е кандидатурата й за Нобелова награда за мир, но тя губи от кандидата за президент на САЩ Ал Гор. В същото време жената е рицар няколко полски ордена и е получила почетното звание Праведник на народите по света.

Нейната невероятна история е достойна да бъде научена от всички – споделете я с приятели!

Източник: ТРГ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лумна от неизгасено барбекю.Същински огнен ад се развихри в Кюстендилско. Eто какво знаем към момента
Next: Изнесли сме масла и мазнини за над 1.2 милиарда лева по време на войната за олио

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.