Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази информация взриви медиите! Бойко Борисов спасява България! Ето какво се случи
  • Новини

Тази информация взриви медиите! Бойко Борисов спасява България! Ето какво се случи

Иван Димитров Пешев юни 5, 2022
bbbiiruskelbobobok.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

“Те лъжат Брюксел, особено за Северна Македония. Най-корумпираното правителство е това и с времето ще го видите. Европейските пари повдигнаха България.

И ако бяха умни, всяко правителство щеше да ги пази тези европейски партньори. Затова само при ГЕРБ работеха и нямаме 1 евро спряно от еврофондовете, а дойде ли ново правителство и ги спират”, каза за управляващите лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, който е на посещение в Кюстендил.

Там той се среща със симпатизанти. С него също са Делян Добрев и Томислав Дончев.

“То и нас ни е страх – не от репресии, а от това, което ще се случи, ако мине актуализацията на бюджета. Понеже президентът Радев знае, че на есен ще има служебно правителство, иска тази актуализация”, коментира още бившият премиер.

Една нова велоалея няма за една година в Кюстендил. Честита ви “Промяна”. Готови тунели – не ги пускат. Прекарват тунели през Кресна и никога няма да станат.

“Струма” щеше да е готова догодина, най-тежките участъци бяха готови. Това не е за ръкопляскане, това е мъка. Жал ми е, толкова труд. Година и половина не са пипнати мантинелите по “Струма”, посочи той.

“Още малко ще ги похвалят медиите. Те хората ще бият с камъни и тях, защото това внушаване, че те правят нещо, ще го платим с дългове. И не само инфлацията е проблем. Коя държава с евро е оставена да падне?! Ето и нашата съседка Гърция. А ние ще сме все в чакалнята. Няма да има Еврозона, за съжаление, с прискърбие го казвам”, добави той.

“Ти имаш евтин газ, но като се правиш на ястреб… Какво ще стане след август-септември още не знаем. Имаш руска рафинерия “Лукойл”. Слагаш им таван на горивата. Да, може да дойде наказателна процедура от Брюксел. Но кое ни е по-важно? Народът ще кара с евтино гориво. И аз нямаше да дам това да се случи. Ние това сме го правили 12 години. И тогава имаше кризи”, каза още Борисов.

Трябва да си отговорим на един въпрос – всъщност какво се иска от нас. Ако мине актуализацията на бюджета и изтеглят тези милиони, ние ще сме в голяма дилема. Народът ще иска да го спасяваме. Хем ги залъгват, хем източват бюджета, хем няма реален принос за икономиката. С една дума, на нас може да разчита народът, обясни бившият премиер.

“Снощи в кръчмата говорих с разни хора и те ме питат “защо така не протестират сега”? Положението е толкова тежко и хората са толкова притеснени за собствените си спестявания, че хабят цялата си енергия за това. Хората, като са ги избрали тия, са им дали правото те да теглят кредити от тяхно име. Те за 3 години смятат да увеличат дългът на 50 млрд. лева.

Тези дългове са 10-годишни, после ще ги удължат още веднъж. Накрая нали разбирате, че няма те да платят тия пари. След мандата според мен ще са избягали и по островите няма да можем да ги намерим и всеки един от нас ще трябва да плати тези заеми”, посочи бившият енергиен министър Делян Добрев.

“Иска ми се сега тук до мен да беше някой от душманите, които ни хулят и обиждат, и да млъкне. Едва ли има човек, който вече не е в състояние да направи разлика и без наша помощ. Няма ни посока, ни политика, ни цел. Илюзия е, че можеш да лъжеш, да мамиш и да ти се разминава постоянно. Понеже няма експертиза, в момента помпаме нов дълг. Лошият родител и лошият управник оставя на децата си дългове. До оставка ще се стигне, дори без наша помощ. Тази коалиция ще се срине”, посочи бившият вицепремиер Томислав Дончев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Банкова служителка пред пенсия източила над 1,5 милиона лева от сметки на клиенти
Next: Трагедия почерни началото на отпуските. Извозват мъртви тела от Слънчев бряг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.