Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)
  • Новини

Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
molitkvdkgkdfglfg.png

Тази молитва ни пази от болести, нещастия и негативна намеса в живота!

Успокойте се, поемете въздух, помислете за себе си и за най-близките си хора. А след това бавно и спокойно седем пъти прочетете тази молитва. Тя е толкова силна, че затваря болестите и нещастията зад седем ключалки.

 

Представете си, че вашият дом, семейството ви и вие самите, сте обвити от прозрачен пашкул, който е излян от добра енергия. Колкото по-истински си го представите, толкова и влиянието на тази молитва ще бъде по-силно.

Защото има нещо, което не бива да забравяме. И то е, че Бог и Света Богородица бдят над нас всяка минута. Но имат един едничък съвет – да вярваме в тях.

Да вярваме в Божествената сила и в това, че ако гледаме и се отнасяме с добро към света и Вселената, то и тя ще ни отвърне със същото.

Чудодейната молитва ще намерите под този текст под формата на снимка. Нарочно сме я поставили така. Копирайте си я и си я запазете някъде на сигурно място.

Така ще може да си я четете всеки път, когато почувствате нужда от Божията помощ или се усетите изправени на кръстопът.

Ние вече го направихме, направете го и Вие! И не забравяйте да прекръстите пространството около Вас, както и себе си, след нейния прочит.

Нека Бог да ни пази и да бди над нас и любимите ни хора! Амин!

„Седем кръстови защити налагам над себе си, на моето семейство и домашното ми огнище. От Светия Дух; от нашия Господ; от сина му Исус; от Велика Богородица – живот благочестив; от Ангела мой хранител, непрестанно бдящ над мен, от залез слънце до зората кръст слагам; от земята до небето. Кръстовете затварят всички входове от нечистите, скриват ни от злото.

Ще сложа седем ключалки на къщата, ще я затварям от бедствия, сили защитни ще дам за наше спокойствие и уют. Първото заключване е от неприятности; второто – от нещастието бедността и безплодието; третото – от сълзите на горчилката; четвъртото – от черни кражби; петото – от бедността; шестото заключване ще заключи болестите; седмо- цялото пространство е затворено.

Обединявам ключалките, поверявам ключа на Бога. Висшите сили ни закрилят, несправедливостта е изгонена. Вярвам в справедливостта, в добри мисли, отварям душата си.

Амин.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зверски студ ли? Истинската зима тепърва предстои! Сняг, дъжд и вятър ни връхлитат
Next: Ванга: Сънувате ли починал роднина, чакат ви…

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.