Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)
  • Новини

Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
sdfgfhbfdhfhfghgf.png

Тази молитва ни пази от болести, нещастия и негативна намеса в живота!

 

Успокойте се, поемете въздух, помислете за себе си и за най-близките си хора. А след това бавно и спокойно седем пъти прочетете тази молитва. Тя е толкова силна, че затваря болестите и нещастията зад седем ключалки.

 

Представете си, че вашият дом, семейството ви и вие самите, сте обвити от прозрачен пашкул, който е излян от добра енергия. Колкото по-истински си го представите, толкова и влиянието на тази молитва ще бъде по-силно.

Защото има нещо, което не бива да забравяме. И то е, че Бог и Света Богородица бдят над нас всяка минута. Но имат един едничък съвет – да вярваме в тях.

Да вярваме в Божествената сила и в това, че ако гледаме и се отнасяме с добро към света и Вселената, то и тя ще ни отвърне със същото.

Чудодейната молитва ще намерите под този текст под формата на снимка. Нарочно сме я поставили така. Копирайте си я и си я запазете някъде на сигурно място.

Така ще може да си я четете всеки път, когато почувствате нужда от Божията помощ или се усетите изправени на кръстопът.

Ние вече го направихме, направете го и Вие! И не забравяйте да прекръстите пространството около Вас, както и себе си, след нейния прочит.

Нека Бог да ни пази и да бди над нас и любимите ни хора! Амин!

„Седем кръстови защити налагам над себе си, на моето семейство и домашното ми огнище. От Светия Дух; от нашия Господ; от сина му Исус; от Велика Богородица – живот благочестив; от Ангела мой хранител, непрестанно бдящ над мен, от залез слънце до зората кръст слагам; от земята до небето. Кръстовете затварят всички входове от нечистите, скриват ни от злото.

Ще сложа седем ключалки на къщата, ще я затварям от бедствия, сили защитни ще дам за наше спокойствие и уют. Първото заключване е от неприятности; второто – от нещастието бедността и безплодието; третото – от сълзите на горчилката; четвъртото – от черни кражби; петото – от бедността; шестото заключване ще заключи болестите; седмо- цялото пространство е затворено.

Обединявам ключалките, поверявам ключа на Бога. Висшите сили ни закрилят, несправедливостта е изгонена. Вярвам в справедливостта, в добри мисли, отварям душата си.

Амин.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търговците в Одрин с ключов ход заради алъш-вериша с българи, търсят под дърво и камък…
Next: Бебе се роди с 4 промила алкохол в кръвта

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.