Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази находка в Рупите накара изследователите да затаят дъх: Има огромна стойност в световен мащаб
  • Новини

Тази находка в Рупите накара изследователите да затаят дъх: Има огромна стойност в световен мащаб

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
akrskriririsirskrksrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Рупите е една от най-живописните местности в България и в последните години привлича все повече туристи.

Тайнствената местност, където е погребана и петричката пророчица Ванга, привлича и археолози най-вече с античния град Хераклея Синтика, за чието съществуване първа заговаря именно леля Ванга.

Последната находка на изследователите обаче ги накара да затаят дъх.

При поредната серия разкопки беше открита древна каменна плоча с внушителното тегло от 1200 килограма, съобщиха от пресцентъра на община Петрич.

Още по-изумителен обаче е надписът върху нея. Епиграфът Николай Шаранков разкри, че става дума за истинска криминална история, която обаче е разказана в стихотворна форма.

ДИРЕКТОРЪТ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ КЪМ БАН ДОЦ. Д-Р ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ УТОЧНИ, ЧЕ ПЛОЧАТА ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА НАУЧНА СТОЙНОСТ, ЗАЩОТО ТАКИВА НАХОДКИ СА УНИКАЛНА РЯДКОСТ В СВЕТОВЕН МАЩАБ.

Археологическите дейности за спасяването и опазването на историческия паметник са продължили около 4 месеца.

Историята, която е пресъздадена върху камъка всъщност е житейският път на мъжа, който е бил погребан под нея. Ясно личи и надпис „Убит е Касандър“.

Експертите са на мнение, че плочата е от II век след Христа.

Директорът на Историческия музей в Петрич Сотир Иванов обяви, че ценният артефакт ще бъде изложен за широката публика на терена на археологическите разкопки в Хераклея Синтика.

Наскоро в местността беше открита и мраморна статуя, пише topvesti.bg.

я е от I- II в. и вероятно е на благодетеля на града Тиберий Клавдий Бакхий, живял около стотната година.

Изработката е изключително качествена, поясняват археолозите.

Като стилов анализ най-общо може да се каже, че датира от I-II в., обясни ръководителят на обекта доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.

Статуята е намерена без главата, която може да се е отчупила при някои от катаклизмите, сполетели Хераклея синтика, смятат археолозите.

„Възможно е, тя да се е отчупила при нападението на града от III в. или при силното земетресение, сполетяло града през IV в.“, обясни още доц. Вагалински. Той обаче изрази надежда, че тя ще бъде открита.

Близо до статуята е разкрит и надпис, в който се споменава името на известен жител на древния град.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези ръкописи крият едни от най-големите тайни и мистерии за България
Next: България скърби: Почина прочут лекар и внук на легендарен наш лечител

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.