Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази находка в Рупите накара изследователите да затаят дъх: Има огромна стойност в световен мащаб
  • Новини

Тази находка в Рупите накара изследователите да затаят дъх: Има огромна стойност в световен мащаб

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
akrskriririsirskrksrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Рупите е една от най-живописните местности в България и в последните години привлича все повече туристи.

Тайнствената местност, където е погребана и петричката пророчица Ванга, привлича и археолози най-вече с античния град Хераклея Синтика, за чието съществуване първа заговаря именно леля Ванга.

Последната находка на изследователите обаче ги накара да затаят дъх.

При поредната серия разкопки беше открита древна каменна плоча с внушителното тегло от 1200 килограма, съобщиха от пресцентъра на община Петрич.

Още по-изумителен обаче е надписът върху нея. Епиграфът Николай Шаранков разкри, че става дума за истинска криминална история, която обаче е разказана в стихотворна форма.

ДИРЕКТОРЪТ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ КЪМ БАН ДОЦ. Д-Р ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ УТОЧНИ, ЧЕ ПЛОЧАТА ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА НАУЧНА СТОЙНОСТ, ЗАЩОТО ТАКИВА НАХОДКИ СА УНИКАЛНА РЯДКОСТ В СВЕТОВЕН МАЩАБ.

Археологическите дейности за спасяването и опазването на историческия паметник са продължили около 4 месеца.

Историята, която е пресъздадена върху камъка всъщност е житейският път на мъжа, който е бил погребан под нея. Ясно личи и надпис „Убит е Касандър“.

Експертите са на мнение, че плочата е от II век след Христа.

Директорът на Историческия музей в Петрич Сотир Иванов обяви, че ценният артефакт ще бъде изложен за широката публика на терена на археологическите разкопки в Хераклея Синтика.

Наскоро в местността беше открита и мраморна статуя, пише topvesti.bg.

я е от I- II в. и вероятно е на благодетеля на града Тиберий Клавдий Бакхий, живял около стотната година.

Изработката е изключително качествена, поясняват археолозите.

Като стилов анализ най-общо може да се каже, че датира от I-II в., обясни ръководителят на обекта доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.

Статуята е намерена без главата, която може да се е отчупила при някои от катаклизмите, сполетели Хераклея синтика, смятат археолозите.

„Възможно е, тя да се е отчупила при нападението на града от III в. или при силното земетресение, сполетяло града през IV в.“, обясни още доц. Вагалински. Той обаче изрази надежда, че тя ще бъде открита.

Близо до статуята е разкрит и надпис, в който се споменава името на известен жител на древния град.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези ръкописи крият едни от най-големите тайни и мистерии за България
Next: България скърби: Почина прочут лекар и внук на легендарен наш лечител

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.