Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази ОГРОМНА грешка с климатика през зимата ни коства куп грешни пари
  • Новини

Тази ОГРОМНА грешка с климатика през зимата ни коства куп грешни пари

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
sdfvdsfgdfhdfhgfh.png

През зимата много от нас предпочитат климатика като най-ефективен начин на отопление. Съвременните устройства са икономични, мощни и доставят така необходимия в дома ни комфорт.

При едно условие обаче – че ги използваме както трябва! А се оказва, че почти всички правим една и съща грешка с климатика през зимата, която ни коства куп грешни пари и неефективна работа на уреда.

В резултат на това плащаме не само по-висока сметка за ток, но и не сме доволни от работата на климатика. Оказва се, че всички допускаме тази грешка, тъй като дори не си правим труда да прочетем инструкциите за употреба, дадени от производителя.

Дори и базовите модели климатици разполагат с опцията за определяне посоката на въздушната струя – нагоре, надолу или встрани.

Обикновено настройваме струята нагоре, особено ако климатикът е монтиран над леглото, бюрото, дивана или масата. Просто искаме да избегнем директния контакт с въздушната струя. Но това е огромна грешка.

Температурата на въздуха в горната част на помещението е най-висока. Насочвайки топлата струя на климатика нагоре, температурата там става още по-висока. В резултат на това, въздухът в долната част на помещението става още по-хладен и подът у дома остава студен.

Експертите са категорични, че въздушната струя на климатика винаги трябва да е насочена надолу. По този начин уредът ще работи по-ефективно, ще консумира по-малко електроенергия и подът няма да е студен.

Специалисти от Българската асоциация „Отопление, вентилация и климатизация“ (БАОВК) апелират всички потребители да бъдат внимателни не само при избор на климатик, но и кого викаме за монтажа и поддръжката на уредите. Причината за това са зачестилите сигнали от хора, жертва на несертифицирани фирми за работа с флорни и парникови газове, които предлагат нискокачествени продукти и услуги.

След избора де факто потребителят е обвързан с доставчика докато уредът съществува и е в експлоатация, коментира пред Радио София Петър Хетемов, член на БАОВК.

Изпълнителите от сивия сектор не оставят нужната документация, включително и счетоводна, а в случай на нужда, не отговарят на телефоните, ако въобще са оставили номера за връзка.

Може да се наложи да се търсят правата чрез Комисията за защита на потребителите, но при наличие на гаранционна карта и документ за покупка, допълни Хетемов.

Според него – при сегашните цени – за отопление през тази зима най-изгодно ще бъде ползването на климатик.

Това е и най-бързото решение за потребителите да се премине от един вариант на отопление към друг. Подходящи за отопление са инвенторните битови климатизатори, тип сплит системи, които се инсталират най-бързо, но в същото време са с високи параметри. Европейският съюз налага ежегодно на производителите да вдигат енергийните класове и параметрите на уредите, така че дори по-бюджетните уреди вече са с висок клас по отношение на енергоефективността.

Петър Хетемов подчерта, че един уред се ползва за едно помещение. Той посъветва, ако се излиза от дома, уредът да не се изключва, а да се намалява до 18 градуса, а при връщане да се засилва до 24. По този начин помещението не изстива и консумацията на ел. ток не е толкова висока.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон пред него! Отиде си един от най-великите ни футболисти
Next: Това е най-важният съвет на баба Ванга, който ще промени живота ти! Те е казала, че

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.