Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази огромна и красива пещера пази ужасяваща тайна
  • Новини

Тази огромна и красива пещера пази ужасяваща тайна

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
epasoiiiqwrkqwrks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пещерата на скелетите – тайнствената мистична пещера, намираща се на северозапад от устието на река Квай в тайландската провинция Канчанабури, вече десетилетия наред е повод за многобройни спорове, свързани с реалността на нейното съществуване

За пръв път за зловещата пещера се заговаря след изчезването на известния антрополог Дейвид Водъл и неговата експедиция през 1992 година.

Две години по-късно Националната асоциация на американските антрополози изпраща издирвателна група, ръководена от Род Клайв и Пери Уинстън, която, следвайки маршрута на Дейвид Водъл, не след дълго достига обрасли с гъста растителност хълмове насред обширна равнина, където по първоначална информация изчезват антрополозите.

Районът се ползва с лоша слава сред местното население, тъй като според легендите в миналото е обитаван от злокобно човекоядно племе, заради което никой не се съгласява да придружи експедицията.
пещера

Пещерата на скелетите – тайнствената мистична пещера, намираща се на северозапад от устието на река Квай в тайландската провинция Канчанабури, вече десетилетия наред е повод за многобройни спорове, свързани с реалността на нейното съществуване

Важна следа в издирването дава откритото в дневника на Дейвид Вопъл описание на някаква необикновена пещера, в която канибали извършват магически ритуали.

Именно нея решават да открият Род Клайв и Пери Уинстън, тъй като вярват, че техните колеги са изчезнали недалеч от там. Още през първата нощ обаче учените са ужасени от някакви зловещи металически звуци, разнасящи се от гората, заради които не мигват през цялата нощ.

На следващия ден те случайно се натъкват на въпросната пещера, както и на скелетите на тримата изчезнали антрополози, които разпознават благодарение на разпръснатата наоколо екипировка и парчета от дрехи.

По разложените тела пък учените откриват следи, свидетелстващи за насилствена смърт – дупки в гърдите и черепа, направени най-вероятно с някакъв тъп предмет, но присъствието на скъпата екипировка обаче първоначално ги кара да предположат, че колегите им са убити от диво животно.

Влизайки в пещерата, изследователите откриват множество човешки скелети (лежащи на пода, подпрени на стените и висящи от тавана), всеки един от които има дупка в гърдите и черепа, точно както тримата мъртви антрополози.

През нощта членовете на експедицията правят лагера си в близост до входа на пещерата и отново чуват зловещите металически звуци, които обаче звучат още по-близо, а когато на следващия ден влизат вътре, всички скелети мистериозно са сменили местата си, без обаче да има каквито и да било следи от намеса.

За да разгадаят загадката, Пери Уинстън и друг член на групата се скриват край входа на пещерата, въоръжени с уиски, кинокамера и заредени пистолети, а останалите се връщат в лагера.

През нощта злокобните звуци се чуват отново, а на сутринта Уинстън и колегата му са намерени мъртви, с дупки в гърдите и черепите, заради което останалите панически напускат мястото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 4 години сестра ми отглежда чушки с цели кофи, използвайки просо а и вредителите бягат от него
Next: Това удивително село разпродава големи имоти за по 1 евро

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.