Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази огромна и красива пещера пази ужасяваща тайна
  • Новини

Тази огромна и красива пещера пази ужасяваща тайна

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
epasoiiiqwrkqwrks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пещерата на скелетите – тайнствената мистична пещера, намираща се на северозапад от устието на река Квай в тайландската провинция Канчанабури, вече десетилетия наред е повод за многобройни спорове, свързани с реалността на нейното съществуване

За пръв път за зловещата пещера се заговаря след изчезването на известния антрополог Дейвид Водъл и неговата експедиция през 1992 година.

Две години по-късно Националната асоциация на американските антрополози изпраща издирвателна група, ръководена от Род Клайв и Пери Уинстън, която, следвайки маршрута на Дейвид Водъл, не след дълго достига обрасли с гъста растителност хълмове насред обширна равнина, където по първоначална информация изчезват антрополозите.

Районът се ползва с лоша слава сред местното население, тъй като според легендите в миналото е обитаван от злокобно човекоядно племе, заради което никой не се съгласява да придружи експедицията.
пещера

Пещерата на скелетите – тайнствената мистична пещера, намираща се на северозапад от устието на река Квай в тайландската провинция Канчанабури, вече десетилетия наред е повод за многобройни спорове, свързани с реалността на нейното съществуване

Важна следа в издирването дава откритото в дневника на Дейвид Вопъл описание на някаква необикновена пещера, в която канибали извършват магически ритуали.

Именно нея решават да открият Род Клайв и Пери Уинстън, тъй като вярват, че техните колеги са изчезнали недалеч от там. Още през първата нощ обаче учените са ужасени от някакви зловещи металически звуци, разнасящи се от гората, заради които не мигват през цялата нощ.

На следващия ден те случайно се натъкват на въпросната пещера, както и на скелетите на тримата изчезнали антрополози, които разпознават благодарение на разпръснатата наоколо екипировка и парчета от дрехи.

По разложените тела пък учените откриват следи, свидетелстващи за насилствена смърт – дупки в гърдите и черепа, направени най-вероятно с някакъв тъп предмет, но присъствието на скъпата екипировка обаче първоначално ги кара да предположат, че колегите им са убити от диво животно.

Влизайки в пещерата, изследователите откриват множество човешки скелети (лежащи на пода, подпрени на стените и висящи от тавана), всеки един от които има дупка в гърдите и черепа, точно както тримата мъртви антрополози.

През нощта членовете на експедицията правят лагера си в близост до входа на пещерата и отново чуват зловещите металически звуци, които обаче звучат още по-близо, а когато на следващия ден влизат вътре, всички скелети мистериозно са сменили местата си, без обаче да има каквито и да било следи от намеса.

За да разгадаят загадката, Пери Уинстън и друг член на групата се скриват край входа на пещерата, въоръжени с уиски, кинокамера и заредени пистолети, а останалите се връщат в лагера.

През нощта злокобните звуци се чуват отново, а на сутринта Уинстън и колегата му са намерени мъртви, с дупки в гърдите и черепите, заради което останалите панически напускат мястото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 4 години сестра ми отглежда чушки с цели кофи, използвайки просо а и вредителите бягат от него
Next: Това удивително село разпродава големи имоти за по 1 евро

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.