Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази прекрасна българска община лежи върху тонове злато и съкровища
  • Новини

Тази прекрасна българска община лежи върху тонове злато и съкровища

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
bsodhisditksdktksdt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цялата територия на община Минерални бани в момента се проучва за добив на злато.
Това е един вид допроучване, защото преди нас траките, римляните, византийците и османлиите са проучили много добре района и са добивали злато, каза кметът на община Минерални бани Мюмюн Искендер.

Проучванията за добив на злато се извършват съгласно концесия, сключена с Министерството на икономиката. Едната фирма е „Мундоро Майнинг Корпорейшън”, а другата площ се проучва от „Горубсо” Кърджали. Трета територия се проучва от канадската „Дънди Прешъс Металс”.

Проучването се провежда на три етапа.

Най-напред минават и вземат за изследване само камъни от повърхността, втория етап е направа на канавки и третия етап са геоложки сондажни проучвания. Ние сме вече на третия етап.

Първите две проучвания са показали изключително добри резултати. На практика се оказва, че община Минерални бани лежи върху тонове злато. Река Величка /Улудере/ и река Узундере /Дългата река/ са изключително добри за промиване на златото.

До 2018 г. ще продължат проучвателните дейности, като резултатите са изключително обнадеждаващи на този етап.

По сериозна вероятност започването на добив ще бъде към 2020 г. В момента за самото проучване също ни оказват помощ тези компании.

Съвсем скоро предстои да прережем лентата

за откриване на обновената здравна служба в Минерални бани. Тя струва някъде около 250 000 лева, като 180 000 лв. от тях са предоставени от „Мундоро Майнинг Корпорейшън”, каза кметът Мюмюн Искендер. Няколко години поред помощ за над 500 000 лв. по подобряване на инфраструктурата ни оказва фирма „Горубсо” Кърджали.

Тази фирма дори в момента извършва добив на злато, но тази част, която работят, вече е на изчерпване и до няколко години ще приключи, тъй като по нея се работи от 35 години насам. Затова се налага да разработят нови площи и правят предварителни проучвания, добави още кметът на община Минерални бани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Син дарява коса на майка си, която се бори с повтарящ се мозъчен тумор от почти 20 години
Next: Този град е бил по-древен от Микена: Най-старото злато в Европа е открито край наше село

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.