Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази прогноза на Алена смрази цяла България, дано не се сбъдва
  • Новини

Тази прогноза на Алена смрази цяла България, дано не се сбъдва

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2023
gsgwegewqweqw.png

До март 2025 г. още много наводнения ще залеят и България, и света, защото са очаквани. Кога ще се случват, е невъзможно да се каже, казва топастроложката Светлана Тилкова-Алена, предаде Ретро.

Природата изисква от хората да осъзнаят защо ги наказва и какво трябва да променят в себе си, в поведението си, след като потопът и човешките жертви по Южното Черноморие бяха по време на ретрограден Меркурий и ретрограден Нептун, коментира още тя.

„Трета поредна година пиша, че Нептун – повелителят на водната стихия, е в Риби до март 2025 г., което означава, че големи засухи ще се редуват с водни потопи, помитащи всичко по пътя си.

На предупрежденията ми никой не обръща внимание. Нито правителство, което и да е то, нито стопани и собственици на имоти, къщи, дребен и едър добитък. Мнозина ще се скандализират от думите ми, но ще кажа – стихията изми омразата, надвиснала като черен отровен, но невидим облак над този район на България, превърнал се в широка магистрала за мигранти, според мен заради нарочното безхаберие на държавата и безвластието на властта.

За съжаление, наказанието е за народа, но и виновниците, организирали мигрантските канали, няма да останат ненаказани ако не от закона, от кармата“, допълва Алена.

Тя алармира, че в момента се намираме под влиянието на куп ретроградни планети. „Юпитер е ретрограден в Телец – изявен е стремежът към власт и пари. Сатурн е ретрограден в Риби. Планетата ни казва – спрете да се оплаквате. Осъзнайте, че притежавате сила, чрез която сте способни да преодолявате всякакви трудности. Колкото повече се оплаквате, толкова по-инертни и зависими от хора и ситуации ставате.

Уран е ретрограден в Телец. Назрява, но дали ще настъпи мигът за коренна промяна. Тя е много трудна за всички, дори непосилна на пръв поглед, защото изисква да се потиснат себичността, егоизмът, материализмът и да се даде шанс на духовното развитие. Нептун е ретрограден в Риби.

Наказва непочтеността в своята година, заедно с влиянието на Заека от Източния зодиак. Само кармата знае кога ще се стовари наказанието върху „заслужилите“. Плутон е ретрограден в Козирог, планетата може да разруши цялата хармония и умереност в отношенията, тактът и търпението в живота на хората, които с години са ги градили.

Тази разруха ще даде отговор дали всичко сътворено и прието за естествено няма да се окаже измамно. Ще помогне да излезем от дълбоката заблуда, да прогледнем за истините и да продължим напред с нови знания и осъзнати потребности за себе си. Не допуска непочтеност.

Хирон е ретрограден в Овен и засилва амбициите, но пречупени и през трудно овладявана агресия. Ако партийните лидери, депутатите и правителството продължат по начина, по който вървят досега, ще продължат да газят всичко по пътя си за лично благо, ще съсипват държавата и народа, заради което първо народът ще плати висока цена“, обяснява топастроложката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички на трудов договор да четат: Полагат ви се безплатни пари, ето как да ги вземете
Next: Важни новини от НОИ за изплащанията на пенсии и обезщетения за октомври ГРАФИК

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.