Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Тази рецепта ме е спасявала неведнъж през годините: Супер лесно руло с божествен крем и банани
  • Без категория

Тази рецепта ме е спасявала неведнъж през годините: Супер лесно руло с божествен крем и банани

Иван Димитров Пешев януари 27, 2025
Screenshot_27

Проста и доказано добра рецепта за вкусен десерт, който не изисква прекалено много усилия и време. Бананово руло с божествен крем – рецептата, която ще ви отсрами пред гостите, когато не сте измислили какво да им поднесете.

Ето какво ви трябва: 

Бананово руло с божествен крем

Необходими Продукти:

За крема:
  • 400+200 мл мляко
  • 2 пакетчета ванилов пудинг (2х40 гр.)
  • 1 супена лъжица захар
  • 150 гр. масло на стайна температура
  • 100 гр. пудра захар
  • 1 пакетче суха сметана с вкус на ванилия

За кората:

  • 8 яйца
  • 8 с. л. пудра захар
  • 100 г смлени орехи
  • 3 с. л. брашно

И още:

  • 2 пакетчета суха сметана с вкус на ванилия
  • 250 мл млечен млечен
  • шоколад
  • банани + лимонов сок

Начин на Приготвяне:

Сварете 400 мл прясно мляко. Смесете 2 пакетчета ванилов пудинг, 1 супена лъжица захар и 200 мл прясно мляко. Налива се горещото прясно мляко и се вари при непрекъснато бъркане до сгъстяване. Оставете да се охлади напълно.

Разбийте яйцата с 8 супени лъжици пудра захар до плътност, след това добавете орехите и брашното и разбъркайте. Изсипете сместа в тава, застлана с хартия, и печете 15 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса.

img 1349

Снимка: YouTube

Разбийте маслото със 100 г пудра захар, добавете охладения пудинг и разбитата сметана на прах и разбийте с миксер.

Махнете хартията и кафявата кора от охладената кора, след което я намажете с 2/3 от крема.

img 1347

Снимка: YouTube

Накиснете бананите в лимонов сок, за да не потъмнеят и ги наредете по дължина от двете страни.

img 1346

Снимка: YouTube

Навийте на руло от двете страни и го обърнете така, че „шевовете“ да са отдолу. Отгоре се намазва с останалия крем. Разбийте сметана със студеното мляко и украсете с разтопен млечен шоколад.

img 1343

Снимка: YouTube

Охладете добре преди сервиране.

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: 1 чаша кисело мляко и 2 брашно и хляб не купувам вече от магазина по цяла седмица
Next: АЗ СЕ ОМЪЖИХ ЗА ПРИЯТЕЛЯ НА БАЩА МИ — В НОЩТА НА СВАТБАТА НИ ТОЙ МИ КАЗА: „СЪЖАЛЯВАМ. ТРЯБВАШЕ ДА ТИ КАЖА ПО-РАНО.“

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.