Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази смec oт coдa и лимoн cпacявa хиляди живoти вcякa гoдинa
  • Новини

Тази смec oт coдa и лимoн cпacявa хиляди живoти вcякa гoдинa

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2023
asdgposdgergdkfgkdfgdf.png

Наскоро намерихме рецепта за чудотворна смес от сода и лимон, която може да излекува много заболявания.

Изглежда, че използваме сода и лимонов сок само за да приготвим пай, но не и за лечение. Тази рецепта е причинила много противоречия, в които се е родила истината.

Ще ви разкажем за лечебните свойства на лимона и содата и защо е толкова полезно да използвате заедно двата продукта.

Сода с лимон

Средствата от лимонов сок и сода съдържат много хранителни вещества, минерали и микроелементи, които могат да защитят човешкото тяло от различни заболявания. Това не са лекарства, а продукти, които само да ни помогнат в грижата за здравето и да укрепят имунната система.

Содата с лимон помага за очистването на организма, борбата с микробите и отличната профилактика срещу рак. Един от основните почитатели на содата е професор Иван Павлович Неумювакин, чието изследване в областта на алтернативната медицина е помогнало на хиляди хора да победят сериозни заболявания.

“Човек трябва да живее в хармония с природата и умело да използва това, което тя му дава”, убеден е професорът.

Нека да видим с колко ползи е пълна сместа от сода и лимон и как да приложим правилно това средство.

Полезни свойства

Почиства тялото от токсини и отлагания

Содата и лимоновият сок са отлично решение за тези, които искат да се грижат за здравето си. Затова чаша вода с парче лимон и сода сутрин е в състояние да активизира и укрепи имунната система. Антиоксидантите, на които тази напитка е богата, я правят отлично средство за очистване. Тази смес е надежден спътник в борбата срещу излишните килограми.

Нормализира киселинно-алкалния баланс

Пиенето на лимон и сода е в състояние да поддържа киселинно-алкалния баланс на организма при нормални условия. Дисбалансът в организма причинява много остри и хронични заболявания. Киселинната среда е благоприятна за развитието на всички видове инфекции, затова е изключително полезно да алкализирате тялото си поне от време на време.

Подобрява храносмилателния процес

Комбинацията от сода и лимон перфектно бори повишената киселинност в стомаха, помага ви да се отървете от киселините и прекомерното натрупване на чревни газове. Лимонената киселина може да разтваря камъните в бъбреците, да окаже благоприятен ефект върху здравето на черния дроб, както и да пребори диспептичните симптоми.

Регулира холестерола в кръвта

Друга полезна характеристика на чудесната смес е способността да регулира нивото на “лошия” холестерол в кръвта. Чаша вода със сода и лимон ще спаси сърдечно-съдовата система от сериозни заболявания, ще бъде отлична превенция срещу хипертония и атеросклероза.

Приготвяне и консумация

Приготвянето на този полезен инструмент е много просто! Вземете чиста питейна вода при стайна температура, не твърде гореща и не много студена. В чаша вода добавете 1 чаена лъжичка сода и сока от половин лимон. Средството е готово! Пийте тази напитка сутрин преди закуска.

По-добре е да приготвяте прясна смес всяка сутрин, защото по време на дългосрочното съхранение тя ще загуби лечебните си свойства. След 2 седмици терапия, трябва да предприемете почивка и да повторите лечението след още 2 седмици.

Народната медицина може да направи чудеса! Средствата като лимонов сок и сода са не само лечебни, но и изключително лесни за приготвяне. Включете в сутрешния си хранителен прием чаша здравословна напитка и няма да съжалявате!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много добра новина за парите на всички пенсионери през 2024 г.
Next: Запомнете ги: 3 уреда които надуват сметката за ток безбожно много

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.