Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази СНИМКА от тераса на панелка в Люлин стресна софиянци
  • Новини

Тази СНИМКА от тераса на панелка в Люлин стресна софиянци

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
teraspapsnpanena.jpg

Снимка на жилищен блок възмути и притесни потребителите на социалната мрежа Facebook. На нея виждаме терасата на панелка в „Люлин“ 10, която е препълнена до тавана от най-различни вещи, пише glasnews.bg.

Публикацията събира близо 150 коментара и стотици реакции за броени часове.

Повечето граждани са възмутени от гледката, други – притеснени.

Според тях това е предпоставка за пожар, който може да завърши със щети.

Трети коментиращи смятат, че място за съдене и подигравки няма. Възможно е да е намесено психично заболяване, което променя поведението на засегнатите така, че да смятат, че имат нужда от вещи, които не им трябват, но трупат.

Вижте някои от коментарите в мрежата:

„Там явно живее някой с психично отклонение. Такива хора събират боклук и го прибират в домовете си“, пише Валерия Георгиева.

„Ужас, живущите в блока как го търпят това чудо! Ако някой отгоре хвърли цигара и се запали, тогава ли ще се задействат! Бог да ви пази!“, коментира Боби Михайлова Михайлова.

„Диагнозата я има в цял свят…. Тъжно, никой от нас не знае дали няма да се събуди с отключена диагноза“, добавя Мариана Крумова.

„Нагледен пример как липсата на законодателство в дадена област, води до опасност за живота и имуществото на всички обитатели в сградата. И действително, няма закон или наредба, които да урегулират това от снимката“, смята Илия Димитров.

„Това не е смешно, нито възмутително… това е резултат от болестно състояние. Просто се надявайте един ден да не Ви сполети Вас“, пише Рая Тодорова.

Заболяването, за което много коментиращи намекват, известно като патологично събирателство, също силогомания или хординг, срещано разговорно като меси синдром (messie syndrom) и синдром на Плюшкин. То представлява вид натрапливо поведение.

Засегнатите не поддържат ред в собствения дом и не могат да организират ежедневните (домакински и др.) занимания, оценяват полезността на дадени предмети различно от мнозинството от незасегнатите хора. Може да става въпрос за трупане без ред на вестници, книги, храна, инструменти, опаковки, играчки, дрехи, резервни части и мн. др., които или се „набавят“ при всеки удобен случай или се запазват вместо да се изхвърлят. Някои събират само определен вид предмети, докато в екстремни случаи се събират всевъзможни предмети и нищо не се изхвърля, защото „може все някога да потрябва“.

Много от засегнатите водят привидно нормален живот, но затрупването на жилището с боклуци ограничава социалните им контакти и води до проблеми с роднините и близките.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За социалните, наследствените, инвалидните и други пенсии
Next: Какво става с Лена Бориславова и годеника й Мирослав

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.