Тази сутрин Андрей съобщи на съпругата си, че идната събота вечер ще отидат на гости на колегата си Дмитрий и съпругата му Олга. Това звучеше като най-обикновено съобщение. Нито намек за молба или въпрос.
Нима тя не беше заета тази вечер? Анна постави чашата с чай на масата, като се опитваше да не показва раздразнението си, но отвътре усещаше убождане на недоволство. Защо никога не я попита за мнението ѝ? Толкова ли беше трудно да уточни дали има планове? Особено след като тези хора бяха почти непознати за нея. „Отдавна отиваме да ги видим – добави Андрей, без дори да вдига поглед от екрана на телефона.
„И кои сме ние?“ Анна само повдигна вежди. „Почти не ги познавам.“ Ами просто идеален повод да се запознаем.
Все пак не си имала нищо важно планирано, нали? Андрей само ѝ хвърли строг поглед. Анна се намръщи, но не спореше. Наистина не беше планирала нищо специално за събота, но фактът, че просто я поставиха на място, погъделичка нервите ѝ.
Беше виждала Дмитрий няколко пъти, когато се отбиваше при Андрей на работа, но с Олга се беше срещала само веднъж – на фирмено парти, на което бяха поканени семействата на служителите. Тогава бяха разменили няколко дежурни фрази за времето и за това колко е трудно да се намери добра бавачка и разговорът им бързо заглъхна. Защо да ходи на гости на хора, които дори не познаваше? Тя отново погледна към Андрей, който с пълна увереност, че „всичко вече е решено“, се върна към телефона си.
– А може би просто да откаже? – Една блудкава мисъл проблесна, но Анна веднага я отхвърли. – Беше безполезна. – Андрей, ако беше замислил нещо, едва ли щеше да промени плановете си.
И, ако трябва да бъдем честни, може би дори е за добро. – Добре! – въздъхна тя. – Надявам се, че баба ще може да се грижи за София.
– Вече съм уредила всичко! – каза Андрей. Тя каза, че няма никакви проблеми и ще дойде по-рано, така че ще имаме време да се приготвим на спокойствие. – Колко мило от твоя страна! – Анна каза язвително.
– Ти реши всичко вместо мен, дори бебето. Андрей само сви рамене, явно не искаше да продължава разговора. Анна взе чаша чай и отпи малко, като се опитваше да се справи с раздразнението си.
От една страна, идеята да прекара вечерта в чужда къща ѝ се струваше съмнителна, но от друга, това беше рядка възможност да се измъкне за малко от къщи. През последните месеци животът им се беше превърнал в поредица от еднакви дни. Работа, грижи за дъщеря им София, от време на време тихи вечери пред телевизора.
Просто скука и рутина. Може би тези гости ще бъдат промяна на обстановката. – Може би все пак не е толкова лошо! – помисли си тя, като си спомни как баба Таня, прегърнала София, с радост се съгласи да се грижи за внучката си.
– Андрей, какво искаш от тази вечер? – попита изведнъж Анна, като постави чашата на масата. – Просто да си поговорим приятелски! – отговори той малко изненадан, като я погледна. – Дмитрий, добър човек! Мисля, че и ти, и Олга ще имате за какво да си говорите.
– За какво, чудя се, едва ли я познавам. – Ти ще я опознаеш! – Андрей промълви несигурно. Анна само хъмкаше в отговор.
Тя не споделяше оптимизма на съпруга си, но реши, че вечерта може да не е толкова лоша. Поне двамата с Андрей щяха да излязат сами от къщата. В събота сутринта Анна се зачуди дали да не сготви нещо, за да не се прибира с празни ръце.
Тя предложи да изпече ябълкова шарлота, но Андрей веднага я отхвърли, като каза, че изобщо не е необходимо. Той вече бил купил бутилка вино и нямало нужда да приготвя нищо. Жената на Дмитрий, каза той, била отлична готвачка.
Дори си спомни как веднъж Дмитрий донесе на работа черешов пай, който Олга беше приготвила сама. По думите му той бил „божествено вкусен“. Тези думи на съпруга ѝ малко нараниха Анна.
Тя също можеше да готви добре, но напоследък просто нямаше достатъчно време за това. С малко дете кулинарните удоволствия оставали на заден план. София все още не беше заведена на детска градина и всички грижи за къщата и детето паднаха на нейните плещи.
Веднъж тя предложи на Андрей да даде дъщеря си на частна детска градина, за да ходи на работа, но съпругът ѝ беше категорично против. Той само махнал с ръка, като казал, че това е излишен разход, и й казал да си остане вкъщи, докато се намери място в обикновена детска градина. Така че Анна останала вкъщи, като оставила настрана плановете и амбициите си.
Имаше чувството, че усилията ѝ остават незабелязани. На сутринта тя приготви каша за закуска, но Андрей дори не ѝ благодари. Загледан в телефона си, той ядеше мълчаливо, без да обръща внимание на жена си.
Да, овесената каша, разбира се, не е черешов пай, но и тя трябваше да се приготви. Анна чувстваше, че усилията ѝ просто не са оценени. Настроението ѝ не беше най-доброто от сутринта, но се опитваше да не се спира на дреболиите.
Искаше ѝ се да вярва, че поне вечерта ще бъде приятна и цялото раздразнение ще остане зад гърба ѝ. Точно в седем часа вечерта тя и Андрей пристигнаха в къщата. Олга и Дмитрий ги посрещнаха в коридора, като се усмихваха искрено и създаваха атмосфера на сърдечност.
От кухнята се носеше вкусният аромат на прясно приготвени ястия и Анна неволно си помисли, че Андрей изглежда е прав. Олга наистина умееше да готви, но това не беше единственото нещо, което я порази. Къщата беше в идеален ред.
Въпреки факта, че Олга и Дмитрий имаха и малко дете, което баба ѝ беше прибрала за вечерта, всичко блестеше. Прозорците бяха идеално чисти, по огледалата нямаше нито едно петно, кухнята също блестеше дори след готвене, а по пода беше невъзможно да се намери нито едно петънце. Анна почувства леко убождане.
Разбира се, тя също се стараеше да поддържа чистота, но такъв перфектен ред у дома беше трудно постижим. Изведнъж тя забеляза, че Андрей се оглежда и хвърля усмивка. „Тук е много уютно.“
После, сякаш мимоходом, добави. „И чисто, като в операционна зала. Не като нашата, където всичко е разхвърляно.“
„Учи се от Олга“ – побутна шеговито Анна с рамо. Тази шега нарани егото ѝ. Тя усети как кръвта нахлува в лицето ѝ, а вътре в нея се зароди неприятно чувство на срам.
Може би наистина не беше достатъчно добра домакиня, другите някак си се справяха дори с бебе на ръце. Олга и Дмитрий се престориха, че не забелязват коментара на Андрей. За което Анна им беше много благодарна.
Искаше ѝ се буквално да падне през земята, но бързо се съвзе и последва всички до масата. По време на вечерята господарката на дома извади от фурната идеално изпечено пиле, а от хладилника извади няколко апетитни салати. Вкусът и ароматът на ястията не оставяха никакво съмнение.
Олга наистина беше талантлива готвачка. Разговорите на масата течаха на различни теми, но Андрей сякаш не пропускаше нито една възможност да похвали домакинята си. Той се възхищаваше на всичко – на готвенето ѝ, на безупречния ѝ ред, на умението ѝ да се справя с всичко.
Дори отбеляза, че ризите на Дмитрий са винаги изгладени. „Какъв късметлия си, че имаш жена!“ – засмя се той и вдигна чашата си. „Не позволявай на никого да ти я открадне!“ Дмитрий кимна в знак на съгласие, но в очите му нямаше и сянка от усмивка.
Всички на масата, освен Андрей, усещаха неловкостта на Анна. Тя седеше със стиснати под масата ръце, за да не издава емоциите си. Накрая не можа да издържи.
„Извинете ме, веднага ще се върна!“ – Тя промълви, ставайки от масата. Насочи се към банята, затвори вратата след себе си и като усети, че сълзите й идват, не можа да ги сдържи. В тишината на чуждата къща тя позволи на емоциите, които се бяха натрупали в душата ѝ от сутринта, да излязат навън.
Анна беше непоносимо наранена. Емоциите ѝ бяха толкова силни, че ѝ се искаше просто да стане и да си тръгне. Да си тръгне не само от този апартамент, но и от съпруга си, който ѝ се струваше чужд, безразличен и неспособен да разбере чувствата ѝ.
Смяташе себе си за добра съпруга и майка. Не се съмняваше; правеше всичко възможно, за да живее семейството им в ред и комфорт. Къщата ѝ със сигурност не беше идеално чиста, но дали това беше нейна вина? Тя сама се справяше с детето и домашните задължения.
Баба Таня рядко помагаше, а Андрей изобщо не помагаше. Той нито веднъж не предложи да измие чиниите или да прибере играчките на дъщеря ѝ. Дори да изведе София на разходка, му се струваше просто непосилна задача.
Винаги си имаше по-добри неща за вършене. Или просто искаше да си почине. И все пак най-болезненото нещо беше да чуе комплиментите, които Андрей правеше на Олга.
През цялата вечер той ѝ беше казал повече хубави думи, отколкото на Анна през целия им съвместен живот. Олга беше прекрасна домакиня, талантлива готвачка, идеална съпруга. А Анна? Тя също би искала да изглежда добре поддържана, да ходи на козметик, на маникюр, да си прави красив стил.
Но кога? И на кого щеше да остави дъщеря си? Не можеше да си представи, че ще бъде една от онези майки, които водят малки деца на процедури. Това е неудобно за всички. Особено за детето, което ще трябва да чака търпеливо два или три часа.
Малко по-спокойна, Анна се върна на масата. Искаше ѝ се да си тръгне възможно най-скоро, но да прави сцени пред непознати хора ѝ се струваше още по-унизително. Олга я погледна с леко съчувствие, но Анна веднага отвърна поглед.
Беше ѝ неудобно. Неловко за себе си, за емоциите си и за Андрей, който сякаш изобщо не забелязваше състоянието ѝ. Щом Анна седна, съпругът ѝ отново пусна саркастична забележка.
Олга каза, че ходи на фитнес. – Ти също трябва да ходиш на фитнес! – подхвърли той в нейна посока. – Може би бихте могли да ходите заедно? Анна го погледна и отговори тихо.
– А къде ще сложа София? – Е, със сигурност може да се измисли нещо, стига да искаш! – Той й махна с ръка. И тогава неочаквано се намеси Олга. Гласът ѝ звучеше спокойно, но в думите ѝ имаше нещо, което накара Анна да вдигне глава.
– Това е страхотна идея, Андрей. Ще ми е по-интересно, ако учим заедно. А с едно дете е просто.
Когато отивам във фитнеса, Дмитрий седи с Миша. Така че и ти, Андрей, можеш да останеш със София, докато Анна учи. Анна едва се сдържа да не се усмихне.
Олга ловко постави Андрей на мястото му и лицето му за секунда придоби объркано изражение. Но тази победа не ѝ донесе удовлетворение. Чувстваше, че раната, оставена от думите на съпруга ѝ, е твърде дълбока, за да бъде излекувана с няколко добри реплики.
Андрей веднага се сви, когато разговорът внезапно се обърна срещу него. Той със сигурност искаше съпругата му да оздравее, но само при едно условие – това да не го засяга по никакъв начин. – О, не, всичко това е толкова трудно! – опита се да го отхвърли той.
Но Дмитрий се намеси. – Изобщо не е трудно – каза той уверено. – Аз например се грижа за жена си и я подкрепям в начинанията ѝ.
Затова седя спокойно с детето, докато тя ходи на фитнес, в салона или дори просто пазарува. Ти правиш същото, нали, Андрей? Андрей се поколеба, без да знае как да се измъкне от това. – Е, понякога – промълви той, но в гласа му нямаше увереност.
Олга, усмихвайки се, веднага предложи – Анна, да отидем утре в салона. Нека съпрузите и децата да седнат при тях. Но Андрей веднага каза – не, не мога.
Днес пих, а утре трябва да си почина. Олга само хъмкаше, като му хвърляше укорителни погледи. – Това е интересно – каза тя.
– А Анна? Значи тя няма нужда от почивка? Или смяташ, че тя не е уморена? Андрей започна да бърка в извиненията си, опитвайки се да измисли причина, поради която да не може да остане с дъщеря си. Но беше очевидно, че той просто не искаше да поеме тази отговорност. Но Олга нямаше намерение да спре.
– Ти се възхищаваше колко чисто е жилището ни! – продължи тя. – Знаеш ли защо е толкова чисто? Защото Дмитрий ми помага да чистя. И дори веднъж седмично плаща за услугата по почистване, за да не ми се налага да отделям време за генерално почистване.
Ти също помагаш на жена си, нали? Андрей се дразнеше. – Мисля, че чистенето е задължение на жената – отвърна той рязко. Олга го погледна с откровено недоумение.
– Точно като възпитанието на децата, нали? А ти също така смяташ, че жените трябва да са добре поддържани, красиви, да готвят перфектно в безупречно чиста кухня и да вършат всичко сами. Но тогава защо ти е нужен ти? Ако една жена може да се справи с всичко сама – Андрей скочи от мястото си, като вече не криеше раздразнението си. Анна погледна изненадано към Олга, изумена от подкрепата ѝ.
Не беше очаквала някой да се застъпи за нея, и то толкова уверено. – Защо си се привързала към мен? – изкрещя Андрей. – Просто направих учтив комплимент.
И ето че започна да ми стоварваш отговорности. спокойно, но твърдо отвърна Олга. – Не си направил комплимент, Андрей.
Цяла вечер унижаваше жена си, намеквайки, че не е до мен. И проблемът не е в Анна. Проблемът е, че ти не си на висотата на Дмитрий.
Дим, успокой жена си сега! – изкрещя Андрей, обръщайки се към приятеля си. Но Дмитрий само сви рамене. – И няма да си помисля за това – отвърна той твърдо.
– Слушай, приятелю, грешиш в тази ситуация. Ти дори не си осъзнавал колко много си наранил Анна. Анна си позволи да се усмихне за пръв път тази вечер.
Беше обзета от благодарност. Не беше очаквала да намери подкрепа в такава неудобна ситуация. Но Олга и Дмитрий изведнъж се бяха превърнали в нейни съюзници.
А Андрей сякаш за първи път изпитваше какво е усещането да не си в крак с останалите. Андрей се обърна към Анна и я погледна втренчено. В погледа му се четеше както раздразнение, така и очакване за подкрепа.
– Обидих ли те? – попита той, като се опитваше да запази увереността в гласа си. – Хайде, обясни им, че не си го направил. Анна веднага се обърка.
Беше свикнала да подкрепя съпруга си, да намира оправдание за думите и действията му. Но сега, оглеждайки се в Олга и Дмитрий, тя изведнъж осъзна, че семейният живот може да бъде съвсем различен. Може да бъде изпълнен с уважение, взаимопомощ и подкрепа, все неща, които ѝ липсваха.
– Нарани ли ме, Андрей? Много се обидих! – каза тя тихо. Но думите ѝ прозвучаха като гръм. Андрей се стресна, явно не очакваше такъв отговор.
– Какво казваш? – Гласът му прозвуча укорително, но той веднага премина на шепот, за да не привлича излишно внимание. – Опитваш се да ме злепоставиш? Добре, събирай багажа, тръгваме си сега. Анна стана от масата, усещайки съчувствения поглед на Олга.
– Ако има нещо, обади се! – каза тихо домакинята. Анна кимна, като мълчаливо ѝ благодари за подкрепата. В главата си тя вече се подготвяше за скандала и това не отне много време.
Още щом се качиха в таксито, Андрей започна да крещи, като дори не се стресна от присъствието на шофьора. Възмутителните му тиради следваха една след друга, но Анна мълчеше. Тя мълчеше и когато се прибраха вкъщи.
Мълчеше, докато Андрей я заплашваше, преминавайки от викове към обвинения. Но нищо от това нямаше значение, защото Анна вече беше взела решение. Когато Андрей, изтощен от собствения си изблик на ярост, най-накрая изля поток от обвинения и оплаквания, Анна го погледна право в очите.
Гласът ѝ беше спокоен, но твърд като стомана. „Подавам молба за развод!“ Лицето му се промени мигновено. Погледът, който допреди секунда беше изпълнен с възмущение, замръзна в недоумение.
Андрей сякаш не можеше да повярва на ушите си. Думите на съпругата му отекнаха в тишината на стаята, оставяйки след себе си само тежка пауза. „Сериозно ли?“ – измъкна той накрая, а гласът му трепереше като от студ.
„Абсолютно!“ Анна се надигна от дивана, давайки знак, че разговорът е приключил. „Уморена съм!“ „Уморена съм от теб, от претенциите ти, от всичко това!“ Андрей остана да седи като прикован. Никога не си беше представял, че въпросът ще стигне толкова далеч.
През следващите дни той търсеше вината. На всички, освен на себе си. „Всичко е заради Димитрий и жена му!“ – изкрещя той в телефонната слушалка на приятеля си.
„Те са я накарали да се изнерви! Първо тази вечер при тях, а после и странното ѝ поведение. Всичко е заради тях!“ Той дори се беше скарал с Дмитрий, обвинявайки го, че е разрушил семейството му. Всичко беше идеално в неговата собствена картина на света, докато някой не пося объркване в съзнанието на Анна.
Той искрено не разбираше какво точно се е объркало. За него животът им беше нормален, но за Анна той отдавна се беше превърнал в безкраен източник на болка и разочарование. Разводът беше глътка свеж въздух за нея.
Почти едновременно с това животът ѝ направи друг подарък. Дъщеря им София най-накрая получи място в детската градина. А сега Анна можеше да се върне на работа.
Тази стъпка символизира за нея началото на нова глава, в която тя е господарка на собствената си съдба. С всеки изминал ден животът ѝ ставаше по-лесен. Опитите ѝ да се хареса на мъжа, който никога не е оценявал усилията ѝ, престават.
Домът ѝ, изпълнен преди с напрежение и упреци, намери тишина и уют. За първи път от много време насам Анна можеше да диша пълноценно, без да се оглежда в чуждите очаквания. Вечер тя четеше приказки на София, слушаше радостния ѝ смях и усещаше как домът им се изпълва с топлина.
Да бъдеш самотна майка не беше лесно, но Анна се справи. Научила се наново да се радва на обикновените малки неща – на топлото сутрешно слънце, на обикновената чаша кафе, на искрената усмивка на дъщеря си. Поглеждайки назад, Анна осъзнава една нова истина за себе си.
Самотата не е най-лошото нещо, което може да се случи. Много по-страшно е да живееш с човек, който не те чува, не те вижда и не те оценява. Сега домът ѝ беше крепост, а животът ѝ беше светъл и ясен.
А сърцето ѝ беше свободно от тежестта на миналото. С всеки изминал ден тя все повече се убеждаваше в едно нещо. Решението ѝ беше абсолютно правилно.