Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната на потопа лежи на дъното на Черно море: Вижте какво откриха учените
  • Новини

Тайната на потопа лежи на дъното на Черно море: Вижте какво откриха учените

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
pqotwotqwiasdospsk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всемирният потоп, описан в Библията, се е случил в Черно море. Той е погубил древен велик народ, смятан за основател на митичната Атлантида. Това доказват последните находки на български учени от БАН, съобщи за „Зодиак“, цитиран от „Труд“ доц. Димитър Димитров от Института по океанология.

За пръв тази теза е лансирана от проф. Петко Димитров през 1982 г., а след това е доразвита от американския професор от Колумбийския университет в Ню Йорк Уилям Райън. Доказателства за нея са намерени по време на двете експедиции край българските брегове, наречени „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“.

„През 2009 и 2011 г. ние направихме тези експедиции в търсене на потопени древни селища“, посочи ученият и допълни, че 5 години по-късно резултатите ще бъдат оповестени в международното научно издание Marine Geology. Там ще бъдат публикувани всички доказателства и най-новите изследвания, направени до момента. Това са радиовъглеродни анализи за определяне на възрастта на находките, които са направени в лаборатории в САЩ и Полша. Именно те потвърдиха надеждата на учените, че някога части от нашето море са били суша, а тя е била дом на велик изчезнал народ.

Още през 2001 г. по време на съвместната българо-американска експедиция с екипа на световноизвестния океанограф проф. Робърт Балард изследователите се натъкват на възможни очертания на селища под водата.

Намерените артефакти са знак, че на мястото на сегашните дълбоки води на шелфа някога са живели представители на цивилизация, която е добивала и обработвала злато, строила е сложни мегалитни конструкции и храмове, създала е солната индустрия и е поставила началото на протописменост.

„По време на експедициите в дънните седименти на древните брегови линии намерихме коренче от дърво. По радиовъглеродната датировка се оказа, че на това място на дълбочина около 100 метра в района на старите брегови линии всъщност е имало суша преди 12 400 години. Именно коренчето и неговата възраст потвърждават тезата, че старите брегови линии на Черно море са били залети по време на потопа. От всички доказателства, които успяхме да намерим, това е последното. След направените анализи вече сме сигурни, че всичко е било точно така – т.е. в този район е имало суша с растения, която е станала дъно на море“, разказа доц. Димитров.

След всемирния потоп оцелялото население, живяло в района на днешно българско Черно море. То се разселило по света и така е дало началото на великата шумерска цивилизация, на тракийската и среднодунавската култура Винча.

Хипотеза от миналия век

Идеята на проф. Петко Димитров продължава да има много опоненти. Те смятат, че се спекулира с историята за потопа в Черно море, затова и сегашният екип не обича да изпада в подробности.

Издават обаче, че на научна конференция (UNESCO – IGCP – IUGP) през 2005 г. академик Панин от Букурещ прави презентация на хронологията на изследванията в Черно море. В ретроспекцията си той казва, че през 1982 г. по идея на проф. Димитров е създадена хипотезата за потопа. След това през 1997 г. в своята книга Питмън и Райън потвърждават, разширяват и доказват тази хипотеза.

Всичко това се увенчава от експедициите и категоричните находки за цивилизации под водите на днешното Черно море.

Нова експедиция търси още история

Екип от Института по океанология се отправя на още една експедиция в Черно море. Тя ще е последната за научноизследователския кораб „Академик“ тъй като на 31 юли изтича срокът му на експлоатационна годност, сподели ученият. По време на престоя във водата, който се очаква да бъде в края на месеца, специалистите ще тестват дистанционно управляем апарат и ще се извършват спускове с изследователска миниподводница PC-8B.

„Задачата е да се сканира дъното, да се заснемат всякакви видове подводни обекти и да се търсят метални предмети. Нашата идея е да намерим подводни селища, останки от кораби и корабокрушения“, уточни доц. Димитров.

Екипът е избрал два полигона за проучвания – около нос Калиакра и нос Емине. Там апаратът ще бъде потопен на по-голяма дълбочина.

„Ако говорим за потопени дървени кораби, в сероводородната зона те се консервират. Говорим за дълбочина повече от 130-150 метра. Там дървото се запазва с векове, докато в кислородната зона разлагането става много по-бързо“, посочи още ученият и допълни, че селища, кораби и корабокрушения има страшно много в близост до брега. Те са в района на Варна, Несебър и Созопол.

Една от конкретните задачи ще бъде и да се открият артефакти от битката на адмирал Ушаков с турския флот през 1791 г. в близост до нос Калиакра. След битката той е канонизиран за свят воин.

Траките усвоили знанията на древните

Атлантида е имала свои територии по българските земи, смята водещият специалист по уфология и езотерика Стамен Стаменов. Той ги нарича предбазови територии. Според него земите ни са били атлантска провинция, тук атлантите са изпратили свои челни отряди, които от своя страна са поставили основите на познатата ни цивилизация.

Предбазите на изгубения свят са били мощно устроени, атлантите винаги са се укрепвали добре, защото са били войнствена цивилизация, твърди той. „Категорично е, че културата на траките е повлияна от Атлантида. Констатирано е, че люлката на цивилизацията се премества насам“, пояснява експертът.

Това е станало преди 20 000 години. Траките, които са населявали още тогава българските земи, са посрещнали тази свръхнапреднала цивилизация и са черпили знания и умения от тях. Това става ясно от десетките артефакти, които учените все по-често откриват, ето защо и по нашите земи е открито най-старото обработено злато, смята езотерикът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Географска карта от времето на Колумб поднесе на науката огромна изненада
Next: Стотици плавателни съдове лежат на дъното на Черно море

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.