Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната на синоптичката: Хубавата Натали крие развод и тежка катастрофа
  • Новини

Тайната на синоптичката: Хубавата Натали крие развод и тежка катастрофа

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
tastiasntasnt.jpg

Спрягана за разбивачка на мъжки сърца, красивата блондинка цени най-високо своята майка

Натали Трифонова е неразделна с майка си Ванина, която е зъболекар. Двете са си толкова близки, че в отношенията им няма теми табу.

Всичко си споделят като най-добри приятелки, за каквито се приемат. Често прекарват време заедно, като поне веднъж в годината се отправят на пътешествие по женски.

Ходили са в Монте Карло, в Дубай, в Куба, но за лятната си почивка най-често избират любимата си дестинация Гърция. „Ние много обичаме да пътуваме двете и често го правим”, споделя хубавата Натали, чиято прабаба е гъркиня.

Не изпускай тези оферти:

 

Майка и дъщеря винаги са имали силна връзка. „Тя е най-важният човек в живота ми”, отсича синоптичката на Би Ти Ви, която води и предаванията „CoolT” и „Геймър”.

За тази близост вероятно е повлияла и ранната разлъка на родителите й. Ванина била едва на 21 години, когато родила дъщеря си. Ранният брак с бащата на Натали обаче се изчерпал във времето, сподели майката преди години в предаването „Търси се”, когато дъщеря й бе гост.

Разводът калил по някакъв начин Натали. Така че тя никога не е била разглезена. От малка била отговорна и реагирала трезво във важни ситуации.

 

„Нейното мнение ми е най-важно, когато трябва да взема решение в трудна ситуация”, каза майка й.

Натали изобщо не преживяла тежко развода на родителите си, макар че била малка, в трети клас, когато се решили на тази стъпка. Баща й все пак й липсвал, тъй като заради работата си често пътувал извън България.

Не винаги бил до нея, когато Натали имала нужда, така че в повечето случаи разчитала на майка си.

„Тяхната раздяла на мен не ми се отрази толкова дълбоко емоционално да изпадам в състояния да не се чувствам добре, благодарение на нея.

Тя успяваше да ми дава цялата любов, цялата грижа, за да не чувствам тази липса”, споделя Натали. Тя си дава сметка, че все пак в онези трудни години на майка й никак не й било лесно да се справя сама с малко дете.

 

Още от хлапе синоптичката приема майка си за най-близката си приятелка. Такива са отношенията им до днес. Няма нещо, което майка й да не знае за нея и съответно – Натали за родителката си.

„Преминали сме тази граница майка-дъщеря. Ние сме в друга територия, в територия на едно много сериозно приятелство. Наистина нямаме тайни една от друга. Знам, че мога да й споделя всичко и ще получава подкрепа от нея.

Тя също може да ми сподели всичко”, казва красавицата. Синоптичката никога не спестява нищо на майка си. Дори с риск да я разтревожи. Причината е, че заради силната им връзка, родителката й винаги усещала, когато премълчава нещо. „Става по-лошо, защото се притеснява, като усеща, че не казвам останалото”, казва Натали.

 

Най-голямото изпитание, през което двете преминали, било преди години, когато катастрофирали с АТВ по време на традиционната си почивка в Гърция.

Тогава били на гръцкия остров Миконос. „Блъснахме се с мотор. Това са най-страшните дни в живота ми”, признава Трифонова. След удара, тя видяла майка си в безсъзнание на земята. Спрели коли, наизкачали хора, някой се обадил на тамошната Бърза помощ. Линейката дошла бързо.

 

„Светът ти се срива в тези секунди”, споделяла е Натали през сълзи за момента, в който стояла до майка си, молейки се да дойде в съзнание. Помислила си най-лошото.

И заради шока и тревогата, минутите, които изминали, докато Ванина се свести, й се сторили безкрайни. Когато майката на синоптичката дошла в съзнание, била неадекватна заради удара в главата. Натали я питала дали знае къде са. Не, отговорила майка й. Повтаряла само, че й е студено.

Ванина прекарала пет дни в болница. Още тогава, а и когато се върнали в България, щерката разговаряла с всички лекари, близки до семейството им. Първо се чула с баба си, която е лекар. Искала да се консултира за травмата на майка си, да разбере какво трябва да се предприеме за бързото й и сигурно възстановяване.

За щастие тъкмо така се случило. „Тя ми е всичко. Не си представям живота си без нея”, категорична е Натали Трифонова. Случката я променила. Без да го цели, синоптичката стеснила кръга от хора около себе си. Контактувала само с най-близките си, на които знае, че може да разчита.

 

Труден период за двете бил и този, в който дългогодишният приятел на хубавицата Доан Хасан станал донор на баща си. Възрастният мъж имал нужда от трансплантация на черен дроб. Сложната операция продължила 12 часа и била изпитание за всички. Натали била неотлъчно до Доан и семейството му, вдъхвала им кураж и сили. За щастие, всичко преминало успешно.

 

Натали и Доан се познават от четвърти клас. И за двамата това е първа любов, но не само заради това е и толкова значима. Неведнъж са се разделяли, но силните им чувства винаги им помагали да намерят път обратно един към друг.

Връзката им продължила няколко години с прекъсванията. Причина за разделите им била ревността. И двамата я проявявали, като в периодите, в които не били заедно, имали други връзки, но в крайна сметка се убеждавали, че са един за друг и пак се събирали.

 

В последните години се говори, че окончателно са сложили край на любовта си, макар че си оставали близки. След края на тази връзка, Натали бе спрягана за гадже на футболиста Милан Адамович. По-късно пък се появи слух, че синоптичката има връзка с друг футболист – Антонио Аниете. Самата тя избягва да коментира личния си живот.

 

Преди пандемията, в „Шоуто на Николаос Цитиридис”, Натали, която бе гост в предаването, не отрече, когато водещият спомена имената на спортистите като нейни бивши гаджета. „Най-добрият ми приятел казва, че имам афинитет към мъже със странни имена и си харесвам такива”, отвърна Натали през смях, пише „Хотарена“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 18-годишен надрусан с джип уби момиче на 22 години пред Практикер
Next: Защо всички започнаха да добавят черен пипер в пералнята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.