Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната падна! Ето я заплатата, която ще прибират всеки месец Атанасова и Белазелков
  • Новини

Тайната падна! Ето я заплатата, която ще прибират всеки месец Атанасова и Белазелков

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
asdcsdvdsfhddffghgf.png

Каква заплата ще получават Десислава Атанасова и Борислав Белазалеков в КС? Оказва се, че сумата никак не е малка. Новоизбраните конституционни съдии ще прибират в джоба по 11 хил. лева на месец, пише safenews.

Срещу същата сума се разписват и техните колеги съдии.

В това изчисление обаче не влиза добавката за всяка година трудов стаж, която е различна за всеки съдия.

Според закона конституционните съдии получават месечно трудово възнаграждение в размер на 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Неговото възнаграждение пък е равно на средноаритметичното от месечните заплати на президента и председателят на Народното събрание.

Това означава, че председателят на КС получава между 12 500 и 13 хиляди лева месечно, сметнато без добавката за прослужено време.

Възнаграждението на държавния глава се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на НС е с 55% повече от заплатата на народния представител.

„Като встъпвам в длъжността съдия в КС, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и закона за КС. Заклех се!“, гласи клетвата.

Двамата се заклеха в присъствието на председателя на парламента Росен Желязков, председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков и председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова.

Държавният глава Румен Радев не присъства на церемонията. Според него полагането на клетвата е несъстоятелно. Отсъствието му не попречи на встъпването на Атанасова и Белазелков като конституционни съдии, тъй като според Закона за Конституционния съд, новите конституционни съдии полагат клетва пред състава на съда.

При откриването на клетвената церемония, председателят на Конституционния съд Павлина Панова подчерта, че през 32-годишното си съществуване КС отстоява независимостта си и ще продължава и занапред.

„Никога не е имало проблем с избора на конституционни съдии от квотата на съдебната власт. Променихме и правилата, те са ясни на обществото“, каза след церемонията председателят на ВАС Георги Чолаков.

„Конституционният съд е органът крепител на върховенството на правото“, посочи от своя страна председателят на ВКС Галина Захарова. „И ние, и останалите органи могат да положат усилия за още по-голяма прозрачност“, добави тя.

Захарова уточни, че не може да коментира решения на други органи във връзка с отсъствието на президента.

Атанасова и Белазелков бяха избрани от Народното събрание точно преди седмица. Това стана с гласовете на депутатите от т.нар. конституционно мнозинство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм на 57 години и всяка сутрин ям по 7 семки- нямам никакви излишни килограми, заболявания и проблеми с корема
Next: Почина дъщерята на композитора легенда Йосиф Цанков

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.