Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната падна: Йорданка Христова призна за Фидел Кастро
  • Новини

Тайната падна: Йорданка Христова призна за Фидел Кастро

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
jbdfshkdfhfsdh.jpg

Великата българска певица Йорданка Христова на 80 години даде невероятно интервю пред Мариан Станков Мондьо по Нова тв.

Тя обясни, че не е имало как да стане жена на Фидел Кастро.

В Куба ме наричаха „българската мулатка или годеницата на всички кубинци“.

Как да стана жена на Кастро като съм годеница на всички, пошегува се в типичния си стил Христова.

Това не е случайно, просто се получи една спонтанна любов завинаги.

Кубинците са изключително емоционални, откровени, приемат те и започват да ти говорят на „ти“.

Това беше доста отдавна, през далечната 1967 година.

Това разказва пред Мариан Станков голямата Йорданка Христова, която съвсем скоро навърши 80 години от които 60 на сцената.

 

Не се страхувам от смъртта, дори не мисля за нея. Понякога се случва.

Татко издъхна в ръцете ми.

Досега не съм се замисляла как изобщо го осъзнах това нещо.

Не искам да мисля за това, знам, че ще дойде, както е писано, така ще стане. По-тежка дума от „сбогом“ няма.

Както самата тя разказва имала е не един или два звездни момента в своя живот. Спомня си срещите с велики руски творци, с които е била много близка и осъди това рязко отхвърляне на руската култура.

За срещите си с Фидел Кастро, нещо, близостта с който я съпровожда в живота й досега сподели:

Аз политиката по принцип не я харесвам, страня от нея.

Първата ми среща с него бе в края на 1967 година на фестивала „Варадеро“. Тогава се видяхме на един бейзболен мач. Това бе първата ни среща и после още няколко пъти сме се виждали.

 

Безспорно Фидел е една уникална личност, един от най-мразените и най-обичани може би, но е изключителен.

Той е цар на ПР-а.

От това малко островче да направи една от най-желаните дестинации в света, какво да говорим, това малко ли е?

Христова се оказа доста отворен и либерален човек.

За любовта сподели, че е склонна да прости изневяра и харесва мъжете с леки забежки, но държащи на семейството. Дори цитира баба си: „Моята баба казваше, че си има нужда от свежа кръв„.

С Фидел Кастро не сме имали разговори на темата любов, нека забравят тази тема. След като съм годеница на всички кубинци, няма как да се оженя за Фидел.

 

Завърши с думите, които си представя, че ще пишат след смъртта й: „Голям сладур беше Данчето, но и тя си отиде“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова чудо не сте виждали: Тошко Йорданов скочи срещу водеща на Нова тв
Next: Български учен остави без думи Цънцарова и Йочев, каза истината за българите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.