Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната падна: Разбраха как е построена Хеопсовата пирамида
  • Новини

Тайната падна: Разбраха как е построена Хеопсовата пирамида

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
ygjfututututut.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хеопсовата пирамида е едно от седемте чудеса на света

Мистериите около Хеопсовата пирамида продължават. Това е една от най-високи постройки в древността. За строежа на пирамидата витаят различни предположения.

Разбулиха тайната за строежа на Хеопсовата пирамида

Някои от тях накланят везните, че уникалното съоръжение е дело на извънземните строители.

Огромните каменни късове няма как да бъдат домъкнати така прецизно поставени един върху друг, уверяват тези, които поддържат тази теория.

Но вече е разкрита загадката кой е построил това велико чудо на света-Хеопсовата пирамида.

Специалистите предполагат, че тя е строена от хора. И то от две хиляди египтяни. Древната гробница е била застроявана в продължение на двадесет и три години.

Това е времето, през което е била издигана известната гробница. А материалите са взимани от намиращата се наблизо каменна кариера.

Хеопсовата пирамида, по-известна като Великата или Голямата пирамида в Гиза и Пирамидата на Хеопс, е последният запазен архитектурен паметник.

Тя принадлежи към седемте чудеса на света и най-известната пирамида в света.

Интересното е, че в нея не е погребан нито един фараон. Не са намерени и никакви останки. Но според учените тя е била строена за гробница на фараон Хеопс. Той е по-известен с това гръцко име.

Владетелят е принадлежал на четвъртата династия Хуфу. Той е управлявал Египет в периода от 2606-2583 г.пр.н.е.

Смята се, че архитект на уникалното съоръжение е Хемон, известен още и като Хемиону.

Хеопсовата пирамида е най-старата и най-голямата от откритите пирамиди в Гиза. Нейните стени са ориентирани към четирите посоки на света. Входът е разположен на север.

Вътрешното й разположение се състои от няколко камери и свързващи коридори. В подземието има и още една, недовършена камера.

Хеопсовата пирамида е била висока 146 и половина метра. Днес, след няколко века, тя се е снижила до 138,7 метра.

Хеопсовата пирамида е била най-високата сграда в света, в продължение на четири хилядолетия. Днес първенството държи Катедралата в Линкълн, Англия.

Нейната височина е 160 метра, в централната й кула.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо невиждано: Камбанен звън все още ехти от затрупана църква
Next: В България има доста страховити места, които пазят своите тайни и до днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.