Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната съставка, която прави заливката на мусаката още по-пухкава
  • Новини

Тайната съставка, която прави заливката на мусаката още по-пухкава

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
csacnjsdjcsdjvjdfvfdv.png

Мусаката е едно от ястията, които сме свикнали често да поднасяме на трапезите си.

Съществуват безброй рецепти, но най-сполучливите си остават онези от бабиния тефтер. Тази гозба може да се приготви постна или с месо, сами решавате, придържайки се към вкусовите си предпочитания.

Заливката обаче е онзи тънък момент, който не бива да изпускате. От нея всъщност зависи колко добре сте се справили в кухнята. Днес сме твърдо решени да ви издадем бабината тайна за най-пухкавата заливка за мусака.

Как се приготвя най-пухкавата заливка за мусака? Ето го списъка с продукти, от които се нуждаете: яйца – 4 бр. кисело мляко – 1 кофичка прясно мляко – 200 мл брашно – 4 с.л. масло – 100 г сол черен пипер Начин на приготвяне на мусаката:

Има няколко специфични момента, когато става въпрос за приготвянето на заливката.

В редовете по-долу ще проследите отблизо техниката на баба. Най-напред трябва да отделите жълтъците от белтъците. Жълтъците се смесват с млеката и се разбиват. Загрявате маслото с много малко количество олио. След това запържвате брашното и добавяте млечната смес. Добавете сол и черен пипер и разбърквайте.

Не забравяйте да бъркате непрекъснато, за да не загори заливката.

Намалете котлоните до най-ниската степен. След 5 минути премахнете съда от котлона и оставете сместа да изстива. През това време може да разбиете белтъците на пяна. Когато сместа е изстинала, добавете към нея белтъците.

Благодарение на тази рецепта заливката на муската се получава с дебелина не по-малка от 2 см. Задължително тествайте рецептата, ще останете приятно изненадани от крайния резултат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рокада в родния ефир! Андреа Банда Банда сменя обичан водещ
Next: 8 уникални минерални извора в България, които лекуват всяка болка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.