Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайните, които акушерките няма да ви кажат: Ние буквално сме видели всичко
  • Новини

Тайните, които акушерките няма да ви кажат: Ние буквално сме видели всичко

Иван Димитров Пешев май 11, 2023
aaskskksudaskdaksdksa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Акушерки подготвиха няколко интересни и впечатляващи факта за тайнството на раждането от тяхното ежедневие.
Ние буквално сме видели всичко.

1. Дразним се, когато хората си мислят, че всичко, което правим, е да държим жената за ръка по време на раждане.

Разбира се, ние я подкрепяме емоционално, но имаме и медицинско образование. Пускаме системи, правим обезболяване, тестове и подпомагаме шиенето на най-интимните места, които можете да си представите.

2. Никога не преставаме да се чудим на чудото на раждането

Да бъдете първият човек, който вдига нов живот в ръцете си, е спиращо дъха. И колкото и дълъг, стресиращ и труден да е денят ни, раждането на дете никога не престава да бъде прекрасно. А фактът, че допринасяме за това, предизвиква наистина вълшебно чувство.

3. Виждането на „раждането от родители“ също е невероятно

Да видите някой как се превръща в родител е уникално чувство. Те се променят пред очите ни, стават по-меки. Всичко става моментално: от една сцена с писъци и страдания до друга, пълна с мир и радост.

4. Работим за един поглед.

Това е изненадата на лицето на жената, когато за първи път вижда детето си. Това си заслужава. Ето защо нашата работа не ни кара да отказваме да раждаме собствени деца.

5. Чувството за отговорност е просто огромно и то плаши

Особено, когато тепърва започвате да работите, след като доскоро сте само учили. Изведнъж осъзнавате, че в ръцете ви са животът, здравето и благополучието на повече от един човек. И колкото и да сте умели, не можете да се отървете от това чувство.

6. На нас всички деца ни изглеждат сладки

Когато питате: „Той/тя наистина ли е красив?“ ние казваме „да“ и наистина мислим така. Знаем, че децата са просто различни.

7. Жените се страхуват твърде много да напъват по време на раждането

И не се уморяваме да казваме, че не ни интересува, свикнали сме с това, факт е и няма как да се измъкнем от това. Но някои жени са твърде притеснени, дотолкова, че всъщност не могат да напънат, а така само забавят раждането, пише e-zdravey.

8. Някои партньори по време на раждане се държат като шутове

Те правят селфи, обикалят болницата, изпадат в истерия. Понякога ни се иска да кажем на жената, че би било по-добре, ако беше сама. Но ние не говорим.

9. Често ни викат и дори ни заплашват

Бременните жени често проклинат, крещят, обиждат, изискват много неща, но всичко това е справедливо. По-лошото е, когато една жена и нейният партньор са физически агресивни, което се случва по-често, отколкото си мислите.

10. Преждевременното раждане е голямо предизвикателство.

Обикновено за бебето всичко завършва добре, но отнема много време, за да се успокои мама.

11. Повече работа имаме през есента

Всичко се дължи на факта, че хората се забавляват на Коледа и Нова година, а след това идват в болницата през септември за раждане.

12. Работим с постоянна заплаха за нашата работа и репутация

Всяко усложнение, дори и не по наша вина, може да доведе до съдебно дело от родителите.

13. Нищо, че смените ни да са дълги, много се уморяваме и плачем много – от щастие, мъка или изтощение, ние не можем да не идваме тук отново, за да видим чудото от раждането на живота.

Източник: glasnews

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена се омъжи за швейцарски богаташ, но когато той почина, изненадата ѝ беше голяма
Next: Богаташ нахрани две бедни деца, но когато поиска сметката, не можа да повярва на очите си

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.