Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайният син на Христо Стоичков – Камата, за който малцина знаят
  • Новини

Тайният син на Христо Стоичков – Камата, за който малцина знаят

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
kaamdmasmdasdiaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-известният български футболист в цял свят – Христо Стоичков е личност, за която се знае всичко, но една история е малко по-известна от другите. Христо Стоичков е осиновил момче от бедно перуанско семейство през 2001 г.

Новината съобщават колегите от „24 часа“ още през 2010-та година.

Това се разбра от интервю на Камата, дадено на репортер от перуанския телевизионен канал „RPP“ в Южна Африка. Българската футболна легенда е там като акредитиран коментатор за мексиканския гигант Телевиса Депортес Нетуърк.

В интервюто Стоичков потвърждава, че преди девет години е поел грижата за перуанско момче от изключително бедно семейство. Връзката станала чрез испанска агенция, с която работели и други бивши футболисти на “Барселона”.

Според Ицо не били важни толкова парите, които той давал, а хлапето да изпита любовта на хората, да излезе от своя свят, да види чужди страни.

Детето е от Перу, където живее и до днес, а българинът продължава към момента да покрива голяма част от разходите на многочленното семейство. Въпреки че никога не е оповестявал публично новината, запитан от местна медия, той потвърждава слуха.

Това се разбра от интервю на Камата, дадено на репортер от перуанския телевизионен канал „RPP“ в Южна Африка. Българската футболна легенда е там като акредитиран коментатор за мексиканския гигант Телевиса Депортес Нетуърк.

В интервюто Стоичков потвърждава, че преди девет години е поел грижата за перуанско момче от изключително бедно семейство. Връзката станала чрез испанска агенция, с която работели и други бивши футболисти на “Барселона”.

Според Ицо не били важни толкова парите, които той давал, а хлапето да изпита любовта на хората, да излезе от своя свят, да види чужди страни.

Перуанските журналисти се бяха подготвили старателно за срещата с идола на испаноговорящите фенове. Те дори му подариха малка ръчно изработена дървена бутилчица, пълна с традиционна местна високоалкохолна напитка, нещо като нашата ракия. Основните участия на Стоичков са в коментарни студиа преди и след мачовете, като, естествено, ударението пада върху представянето на Мексико.

Модерния ляв: „Любовта за едно дете е по-важна от парите“

– Спомням си, че през 2001 г. ви интервюирахме без пресконференция в хотел „Хилтън“ в Буенос Айрес по време на бенефиса на Диего Марадона. Струва ми се, че там казахте, че сте осиновили перуанско момиче. Лошо ли ви чух, или е вярно?

– Всъщност перуанско момче.

– Извинете, момче. Можете ли да кажете от коя част на Перу е синът ви?

– Стана чрез една агенция в Барселона, която се занимава с това и с която много бивши играчи на “Барселона” продължаваме да работим много успешно. Той беше от едно много бедно семейство. Когато в онзи миг го видях, ми стана много гадно.

– Разчувствахте ли се?

– Да. И не се поколебах нито за секунда да вляза в тази организация, за да помогна на това семейство.

– Семейството живее в Перу, а вие сте от хората, които поемат разходите му. Така ли е?

– Парите нямат значение. Мисля, че по-важното е да дадем нашата любов, защото… С какво можем да помогнем? Например да го поканим на почивка, да пътува по света, за да излезе от своята страна. Децата от това семейство – мисля, че бяха четири – живееха много нависоко в планината.

– Спомняте ли си мястото и името на семейството?

– Да си призная, мястото не си го спомням. Но семейството го помня.

– Постоянно ли поддържате връзка с тези хора?

– Да, чрез агенцията.

Христо Стоичков определено е силно противоречива фигура в представите на много хора. Известен е със своя буен нрав, остър език и непримирим характер. Каквото и да се говори за него обаче, той е явление, а тази му постъпка доказва голямото му сърце. / Ко4

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо: 17-годишен се върна към живот, малко преди даряване на органите му
Next: Остават 2 седмици до финала на Ергенът. Искам да излезна с името си и да кажа истината за Евгени Генчев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.