Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайният син на Чарлз и Камила изплува от мрака и заяви претенциите си
  • Новини

Тайният син на Чарлз и Камила изплува от мрака и заяви претенциите си

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
maialaslvakv.jpg

Австралиецът Саймън Доранте-Дей отдаде почит към Елизабет Втора в социалните мрежи. И добави, че е „залят“ със съболезнования за кончината на монарха, които хора от цял свят му изпращат.

Мъжът, който твърди, че е бил заченат, когато престолонаследникът е бил на 17, а неговата настояща кралица консорт на 18, съжалява, че не е успял да се запознае лично с кралицата. Но се зарича, че неговата борба за това кои са истинските му родители и корени ще продължи.

По думите на 56-годишния мъж, който е роден във Великобритания, но живее в Куинсланд, той научил за смъртта на кралицата от неговата дъщеря Мериам. При това чак в петък сутринта, 9 септември.

Доранте-Дей съжалява, че не е бил признат като законен наследник на първородния син на Елизабет Втора преди тя да почине.

Не изпускай тези оферти:

Саймън, който има девет деца обяснява още, че „неговата баба“ вече може да прави каквото си поиска в своя задгробен живот. И никой няма да я съди както по време на нейното 70-годишно царуване. Той посочи още, че сега тя е щастлива в компанията на своя съпруг – принц Филип.

Със смъртта на Елизабет II си отиде една епоха – не само в световната история, но може би и в дизайна на валутите на много държави.

За първи път Великобритания отпечатва банкнота с лика на Нейно Величество през 1960-а година, много след като други държави – например Канада, вече са го направили.

Ликът на кралицата е върху паричните знаци на повече от 30 държави извън Обединеното кралство. На много места по света обаче този образ изчезва от банкнотите и бива заменен с местни символи. Такъв е случаят в Ямайка.

Мнозина експерти са убедени, че Крал Чарлз III никога няма да се появи върху банкнота или монета в някоя от тези държави, защото там имат какво да кажат по темата с колониализма.

„От една страна, когато детството ти минава в Обединеното кралство, ти се казва, че кралското семейство е върхът на висшето общество и че трябва да проявяваш уважение и толерантност към всичко, което е свързано с короната. Като дете на мигрантско семейство, което живее в Обединеното кралство, живееш с усещането, че монархията наистина обединява. От друга страна, знаеш малко от собствения си опит и от това, което се учи в училище, че има и тъмна страна, свързана с колониализма“, коментира Зайн Ашър, британски журналист от нигерийски произход.

„Британската империя е била част от най-големия експеримент, свързан с колониализма, който светът някога е виждал. И когато помислим за него, няма как да не признаем, че това е изключително грозен бизнес. Всъщност, брутален, защото реално се състои в принуда със сила срещу хора. Израснала съм с истории за цели села в Нигерия, които са били изпепелени, с което са заличени много доказателства. Именно тогава много хора са изгубили живота си.

Що се отнася до кралица Елизабет II, която се качва на трона през 1952-ра година, общото разбиране е, че това е по-скоро период на упадък за Британската империя. Тя не е предприела определени действия, които е можела. Ето защо, когато говорим за хората от колониите, чиито разбирания се лутат между кралицата и монархията, трябва да направим това разграничение. Разбира се, не мога да обобщя за всички, защото много хора от колониите живеят в Обединеното кралство.“

Едни от най-добрите експерти по паричните знаци с британски монарси се оказват в Австралия, където кралицата ни гледа от банкнотата от пет долара и от шест вида монети. Вече бяха дадени сигнали, че най-вероятно при новите емисии банкноти на нейно място ще бъдат поставени изображенията на местни исторически личности. Догодина няма да бъдат отпечатвани 5-доларови банкноти от вече съществуващите с лика на кралицата, потвърдиха австралийските власти. Експертът по монетосечене Андрю Крелин не се наема да коментира решението на правителството, но обяснява каква е традицията, която със сигурност ще бъде спазена в Обединеното кралство.

„Британското кралско семейство има традиция да променя посоката на портрета на монарха, когато той се смени. Очаква се това да се случи и когато крал Чарлз III се появи на банкнотите.“

За разлика от Елизабет, Чарлз III ще гледа наляво, защото:

„Има множество възгледи по този въпрос и един от тях е, че по този начин е по-лесно да се прави разлика между настоящия монарх и неговия предшественик. Има само едно изключение и то е при крал Едуард VIII, който, както знаете, в крайна сметка абдикира. Неговият портрет е трябвало да бъде ориентиран надясно, тъй като портретът на Джордж IV е гледал наляво. Това може би е бил малък бунт или просто суета, защото част от косата му е била сресана наляво и той е смятал, че това е по-добрата му страна“, изтъква Майкъл Теофилис от Австралийския католически университет, според когото тепърва предстои много работа върху самото изображение на новия крал.

Принципът е, че много дизайнери работят върху различни изображения и на банкнотите, и на монетите, а след това се прави анализ от специалистите от Британския кралски монетен двор за това кое е най-подходящото изображение.

„Както знаем, изключително много може да се каже чрез изображението. На толкова малко място, колкото е една монета, нямате много възможност да се обяснявате с думи“, допълва Теофилис.

Експертите са категорични, че новите банкноти и монети няма да заменят тези в обращение мигновено, а процесът ще отнеме години. За много държави една епоха си е отишла заедно с кралица Елизабет II, но новата ще настъпи не само с нов монарх в Лондон, а и с нов подход в монетосеченето и отпечатването на банкноти.

Историята на една империя, разказана през паричните символи разказва Марта Младенова в предаването „Хоризонт до обед“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Окончателно! Столичната община реши: Безплатен столичен градски транспорт получават
Next: Извънредно: Футболният талант Антон уби баща си и майка си заради дългове от комар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.