Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайни врътки: Гласят Борисов за президент
  • Новини

Тайни врътки: Гласят Борисов за президент

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
bosrisorepzident.png

Изцепката на Слави Трифонов е част от мащабната акция за завръщането на Борисов на политическата сцена, но като президент. Това съобщи за „Галерия“ отлично информиран източник. В синхрон с ИТН работи и ВМРО, откъдето в прав текст обявиха, че търсят съюз с патриотични формации.

Готови да работят за промяна на държавното управление новата патриотична патерица на Борисов, наред с форматиране на бъдещето му президентстване, се заканила и да осигури депутати към следващото парламентарно присъствие на ГЕРБ, за да се улесни формирането на управляващо мнозинство.

В своето управление Борисов и преди е разчитал на такива съюзи. В прегръдка с него бяха ВМРО и НФСБ, а техните лидери бяха вицепремиери. Дори воювалият в предишни години с него Волен Сидеров беше в този съюз, който осигури на ГЕРБ сравнително комфортна среда за управление.

Самият Борисов бил напълно съгласен с подобен проект, стига да не му искат пари, твърди източникът на „Галерия“. Колкото и скандали да му устройваха патриотите в качеството си на коалиционни партньори, Борисов успяваше да управлява главно заради тяхната подкрепа.

Не изпускай тези оферти:

Сега отново бил готов на компромис, само и само да се върне на бял кон.

Бившият премиер обаче смятал, че някои от предишните му патриотични приятели Няма как отново да станат такива, визирайки Валери Симеонов. Този му вицепремиер напусна поста си със скандали и публични упреци към лидера на ГЕРБ. Подобни изцепки имаше и Волен Сидеров.

Така от предишните авери на Борисов като най-стабилен си остава Красимир Каракачанов, който вече е почетен председател на ВМРО, а организацията се ръководи от съпредседатели.

Именно той бил основата на новия патриотичен съюз. Не е тайна, че Каракачанов никак не харесва Костадин Костадинов и „Възраждане“, а възходът на тази партия силно го дразни. Затова организирал новата завера, разчитайки на дълбоките организационни връзки на ВМРО с местни структури, нещо, което Костадинов тепърва изгражда с променлив успех.

Той доста яростно твърди, че Пеевски е финансирал ВМРО години наред.

Желанието на Костадинов да вземе съвсем сам патриотичната ниша е видимо с просто око, но не се знае дали няма да му мине котка път.

Все пак повечето му знакови фигури го напуснаха, а Борисов няма да откаже нова подкрепа и да разчита само на „Възраждане“.

Впрочем ВМРО и съвсем открито заяви, че прави консултации за обединение на българските патриотични формации.

Съпредседателят на партията Искрен Веселинов заяви: “ България като цяло и българските патриоти, консерватори, всички, които смятат, че националният интерес е по-важен от обслужването на външни интереси, трябва да намерят своя консолидация.

Не говорим само за партии, а за неправителствени организации, за лидери на обществено мнение, всъщност всички които смятат, че те трябва да имат български вектор в политиката, която се кове в Народното събрание“.

Интересни са основните пунктове, по които патриотите ще търсят допирни точки. Съюз е търси с формациите, които подкрепят радикална промяна на конституционния ред в държавата, а именно- президентска република, изваждане на прокуратурата от съдебната система и промяна в работата на парламента – чрез ограничаване до 3 на мандатите на народните представители и работа на две сесии през годината.

Тези звучащи разумно предложения обаче не били напълно договорени с Борисов. Както е известно, той обича да повтаря: „Ние не сме президентска република“, визирайки действията и изявленията на Румен Радев.

Но пък мнението му може да се промени, ако става въпрос за друг президент, например – той самият.

От друга страна обаче, има редица малки партии, които биха се долепили до ВМРО именно по линия на тази идея. Тя никак не е чужда на онези, за които парламентаризмът е изчерпал своя потенциал и промяната в Конституцията вече е наложителна.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силна магнитна буря удря Земята през септември
Next: Българският Индиана Джоунс отсече: Средна гора е пълна със злато, а Родопите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.