Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайнственият камък в западните Родопи, чиято магическа сила остава неразгадана
  • Новини

Тайнственият камък в западните Родопи, чиято магическа сила остава неразгадана

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2023
kamiiiskdaosdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Високо, някъде в западните Родопи, една жена е поела по тежък път.

 

По стъпките й ходят хиляди хора с надеждата да намерят лек. Последната им спирка е тайнственият камък, чиято магическа сила остава неразгадана и до днес.

 

Крибул е малкото село на голямата надежда. От години селището е известно с местността „Скрибина“ и с камъка. Легендите разказват, че той лекува всички болести, стига достатъчно силно да вярваме. Случило се е и на Юлия Земеделска.

 

Преди 10 години се разболява тежко и оцелява благодарение на скалната арка. Тогава 74-годишната жена дава обет – да помага на хората докато е жива.

Вече 10 години баба Юлия върви към трудния път на изцелението и всеки ден поема мъката на стотици хора.
„Аз не ги лекувам хората. Само им лея куршум и ги водя на камъка. Вярата ги лекува.

 

Аз не съм по-нагоре от лекаря“, споделя Земеделска пред репортера на Bulgaria ON AIR Михаела Карабельова. Всяка сутрин възрастната жена тръгва към камъка. Доскоро е изминавала 6-те километра от дома си до скалния масив сама или на магаре. Но тежестта на годините я принуждава да стига до мистичното място с джип.

Сам-сама, с една торба в ръка, баба Юлия си проправя път през гъстата гора осеяна с дрехи. Всяка от тях символично носи частица от болката на стотиците хора, тръгнали да търсят изцеление от камъка.

 

Едва когато човек е изпълнен със силна вяра, чудесата започват да се случват, твърди лечителката. Казва още, че през годините е станала свидетелка на неща, които и тя самата не може да си обясни. И говори с уважение към змията – пазителката на камъка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ергенът си избра жена от пръв поглед, но другите жени й кроят пъклен план
Next: Забранявам на свекърва ми, която е на 55 години да излиза с мъже, трябва да ми помага с внуците

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.