Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такава бъркотия не съм виждала от Жан Виденов насам, изригна Мика Зайкова
  • Новини

Такава бъркотия не съм виждала от Жан Виденов насам, изригна Мика Зайкова

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
dsfgkmsdkgmiregkfghgf.png

За Бюджет 2024, доколко реалистичен и изпълним е проектът на Министерство на финансите Tribune.bg разговаря с икономиста Мика Зайкова, бивш депутат от ИТН.

Г-жо Зайкова, доколко реалистичен и изпълним е предложеният от финансовото ведомство Бюджет 2024?!

Този бюджет е пълна фантасмагория. Извинявам се за грубия израз, но нито приходите са верни, а разходите просто няма да се случат, защото иначе ще трябва да задлъжнеем не с 9, а с 14 млрд.лв.

Финансовият министър обещава на всички всичко!?

Аз разбирам, че той иска да обещае на всички светло бъдеще, обаче, той не можа да си събере приходите за 2023 г., които са с 4-5 млрд.лв. по-малко. 2 млрд.лв. има дупка в бюджета в момента.

Да, теглихме пореден заем?

А в момента има по-малко от 2 месеца до края на годината. Няма как да ги събере тези пари, а за следващата година финансовият министър е планирал 41 млрд. приходи, от които няма да се случат най-малко 5 милиарда.

Какво прави тогава финансист №1?

Догодина идва ротацията и фактически той си взима шапката и си заминава. Никой няма да го държи финансов министър, но той оставя колегите от ГЕРБ в „небрано лозе”. Предполагам, че г-н Борисов и останалите няма да се съгласят на подобно нещо.

Предлага се да се повишат имотните данъци?

Да не говорим за безумията с данъчната система. Финансовият министър иска да напълни бюджета с данъци от рушвети или от „донос-бонус”, или от санкции за касови бележки. Просто тези мерки няма да донесат пари и второ никой не ги възприема. Такова чудо в България никога не е имало. Ще ви дам за пример следното безумие – финансовият министър казва на гражданите, че ако не получат касова бележка, могат да си вземат стоката и да не плащат, но отвън ги чакат данъчните и питат за касовата бележка, а като нямаш, те глобяват с 10 лв. Не зная този човек има ли понятие от финанси! Ако всяка година взимаме по 9-10 млрд, ще вдигнем задълженията си до небето. България няма да може да изплува от дългове.

В същото време светът влиза в криза.

Да, не само еврозоната. Щом светът влиза в рецесия, откъде ще вземеш тези приходи.

Наши предприятия се оплакват, че основният ни партньор Германия не купува от нас или не в такива обеми, както преди.

Най-лошото е това, че преди Г-7 вървеше надолу, а Китай – нагоре и имаше баланс, сега не е така. Освен това БРИКС няма да ни спасява. Ние сами трябва да се спасяваме. На всичко отгоре, от едната страна война и от другата страна – война, която заплашва да стане световна. Вече Франция, Германия, Италия, Белгия са в рецесия.

А светът е разделен на две.

Не само, защото основни суровини, които ни трябват, са оттатък. Ние не можем дори да произвеждаме компютри, защото редките метали са в другия лагер, в БРИКС. Ние не можем да търгуваме свободно. Например, Саудитска Арабия е намалила дневния си добив на нефт с 1 млн. барела. От друга страна САЩ сключиха договор с Венецуела, но тази страна не може да замести Риад. И на цялата тази бъркотия нашият финансов министър е написал бюджет, като че ли земята цъфти и връзва. Този бюджет трябва да се върне и да се преработи.

Имате предивд и данъчната политика?

Промяната на данъчната оценка и повишаването на данък сгради е черешката на тортата. Искам да напомня на властимащите, че в градовете, където е съсредоточена по-голямата част от населението, 3/4 от жилищата са панелки и те почти се разпадат. Вместо да намалят данъка, за да успеят хората да си санират блоковете, те увеличават данъка минимум с 35%.

Знаете ли, основният приток на пари в бюджета трябва да дойде от преки данъци, а при нас е точно обратното – притокът идва от косвени данъци. Това е така, защото имаме 10% плосък данък, а не е като в другите страни, които имат прогресивен данък.

Нещата не са добре у нас, откъдето и да ги погледнеш. Такава бъркотия не съм виждала дори при Жан Виденов. Тогава беше жива трагедия, но сега е трагедия на квадрат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок с цените от сряда! Потребителите онемяха
Next: Официално от УЕФА: Мачът България – Унгария ще се играе във…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.