Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такава бъркотия не съм виждала от Жан Виденов насам, изригна Мика Зайкова
  • Новини

Такава бъркотия не съм виждала от Жан Виденов насам, изригна Мика Зайкова

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
dsfgkmsdkgmiregkfghgf.png

За Бюджет 2024, доколко реалистичен и изпълним е проектът на Министерство на финансите Tribune.bg разговаря с икономиста Мика Зайкова, бивш депутат от ИТН.

Г-жо Зайкова, доколко реалистичен и изпълним е предложеният от финансовото ведомство Бюджет 2024?!

Този бюджет е пълна фантасмагория. Извинявам се за грубия израз, но нито приходите са верни, а разходите просто няма да се случат, защото иначе ще трябва да задлъжнеем не с 9, а с 14 млрд.лв.

Финансовият министър обещава на всички всичко!?

Аз разбирам, че той иска да обещае на всички светло бъдеще, обаче, той не можа да си събере приходите за 2023 г., които са с 4-5 млрд.лв. по-малко. 2 млрд.лв. има дупка в бюджета в момента.

Да, теглихме пореден заем?

А в момента има по-малко от 2 месеца до края на годината. Няма как да ги събере тези пари, а за следващата година финансовият министър е планирал 41 млрд. приходи, от които няма да се случат най-малко 5 милиарда.

Какво прави тогава финансист №1?

Догодина идва ротацията и фактически той си взима шапката и си заминава. Никой няма да го държи финансов министър, но той оставя колегите от ГЕРБ в „небрано лозе”. Предполагам, че г-н Борисов и останалите няма да се съгласят на подобно нещо.

Предлага се да се повишат имотните данъци?

Да не говорим за безумията с данъчната система. Финансовият министър иска да напълни бюджета с данъци от рушвети или от „донос-бонус”, или от санкции за касови бележки. Просто тези мерки няма да донесат пари и второ никой не ги възприема. Такова чудо в България никога не е имало. Ще ви дам за пример следното безумие – финансовият министър казва на гражданите, че ако не получат касова бележка, могат да си вземат стоката и да не плащат, но отвън ги чакат данъчните и питат за касовата бележка, а като нямаш, те глобяват с 10 лв. Не зная този човек има ли понятие от финанси! Ако всяка година взимаме по 9-10 млрд, ще вдигнем задълженията си до небето. България няма да може да изплува от дългове.

В същото време светът влиза в криза.

Да, не само еврозоната. Щом светът влиза в рецесия, откъде ще вземеш тези приходи.

Наши предприятия се оплакват, че основният ни партньор Германия не купува от нас или не в такива обеми, както преди.

Най-лошото е това, че преди Г-7 вървеше надолу, а Китай – нагоре и имаше баланс, сега не е така. Освен това БРИКС няма да ни спасява. Ние сами трябва да се спасяваме. На всичко отгоре, от едната страна война и от другата страна – война, която заплашва да стане световна. Вече Франция, Германия, Италия, Белгия са в рецесия.

А светът е разделен на две.

Не само, защото основни суровини, които ни трябват, са оттатък. Ние не можем дори да произвеждаме компютри, защото редките метали са в другия лагер, в БРИКС. Ние не можем да търгуваме свободно. Например, Саудитска Арабия е намалила дневния си добив на нефт с 1 млн. барела. От друга страна САЩ сключиха договор с Венецуела, но тази страна не може да замести Риад. И на цялата тази бъркотия нашият финансов министър е написал бюджет, като че ли земята цъфти и връзва. Този бюджет трябва да се върне и да се преработи.

Имате предивд и данъчната политика?

Промяната на данъчната оценка и повишаването на данък сгради е черешката на тортата. Искам да напомня на властимащите, че в градовете, където е съсредоточена по-голямата част от населението, 3/4 от жилищата са панелки и те почти се разпадат. Вместо да намалят данъка, за да успеят хората да си санират блоковете, те увеличават данъка минимум с 35%.

Знаете ли, основният приток на пари в бюджета трябва да дойде от преки данъци, а при нас е точно обратното – притокът идва от косвени данъци. Това е така, защото имаме 10% плосък данък, а не е като в другите страни, които имат прогресивен данък.

Нещата не са добре у нас, откъдето и да ги погледнеш. Такава бъркотия не съм виждала дори при Жан Виденов. Тогава беше жива трагедия, но сега е трагедия на квадрат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок с цените от сряда! Потребителите онемяха
Next: Официално от УЕФА: Мачът България – Унгария ще се играе във…

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.