Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такава ли си наистина: Месецът на твоето раждане издава характера, разкрива що за човек си
  • Новини

Такава ли си наистина: Месецът на твоето раждане издава характера, разкрива що за човек си

Иван Димитров Пешев декември 8, 2023
qtwtlosdlgkmfdgkfdgdf.png

Знаете ли, че освен конкретната дата на раждане, месецът, в който сте родена, издава каква жена си? Разбери за твоя месец и за твоя характер още сега…

Януари – ти можеш да запазваш самообладание и да държиш нещата под свой контрол. Имаш ясно поставени цели и не обичаш да ти се месят хора, които не са ти близки.

Февруари – ти си романтична натура с идеали като за световно, но пък на тебе човек винаги може да разчита, особено ако става въпрос за приятелски съвет или просто рамо, на което да си поплаче някой.

Март – ти си очарователна и мъжете в теб се влюбват доста лесно. Обратно – ти трудно се отпускаш и намираш любовта, но стане ли, чувствата са ти искрени и винаги ги показваш наяве по най-оригиналния и подходящ начин.

Април – ти си комуникативна и истински лидер в работата си. За твоя мъж пък си истинско съкровище. Голям проблем ти е да останеш сама или недооценена.
Май – ти си красива и знаеш цената си, а освен това никога не изневеряваш на принципите си. Обичаш да преследваш целите си докрай, а също така и имаш творческо мислене и раждаш оригинални идеи.

Юни – ти си любопитна, харизматична и много дружелюбна с хората. За теб е важно с какво ще те запомнят, затова от първото впечатление си вежлива и готова да изслушаш другата страна и да дадеш съвет.

Юли – ти си човек, който изпада в меланхолични състояния и носталгия.

Но в същото време твоята мистериозност и романтична натура превръщат творческата ти натура в истинско богатство.

За теб е важно да си обичана, колкото и да обичаш ти самата.
Август – ти си винаги в центъра на вниманието и рядко даваш на някой друг около теб да се изяви. Стремежът ти да постигнеш целите си е завиден. Освен това, имаш и уникална харизма, на която мъжете трудно устояват.

Септември – ти си принципна жена, която трудно прощава, но лесно се сприятелява с хората. За теб е важно да бъдеш вярна на половинката си, а също така си и истинска домакиня и прекрасна майка.

Октомври – ти си независима и себееотвержена. Твоята природа е да служиш на кауза или просто да си полезна на другите.

Ноември – ти си умна и находчива. Мъжете обикновено се страхуват от теб, но който успее да покори сърцето си, става истински богат с такова съкровище.

Декември – ти си родена с късмет и имаш умението да четеш мисли, да бъдеш винаги на правилното място и в точното време. Ти обичаш да се забавляваш, но и ти самата имаш страхотно чувство за хумор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 9-г. момченце намери бутилка с бележка в Марица, отвори я и се разплака от прочетеното
Next: Скръбна вест: Слави сподели опечален, че е загубил мама Здравка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.